Македонският език е реалност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език, заявяват от македонския институт „Кръсте Мисирков“ в отговор на БАН. Текстът е публикуван в македонското електронно издание "24 инфо“.

Общото бъдеще трябва да се изгражда с взаимно доверие и приятелство. Това ще бъде постигнато само ако бъдем приети и истински уважавани и всеки, който се стреми да бъде считан за учен, трябва да се съобразява с времето. Основно човешко право е правото да се използва нечий майчин език и на самоопределение. Всеки опит за постигане на това чрез сила или изнудване ще се провали.

Това заяви Институтът за македонски език „Кръсте Мисирков“ от Скопие в отговор на последното издание на БАН, озаглавено „За официалния език на Република Северна Македония“, подписано от 12 автори и шестима външни консултанти на проф. д-р Васил Николов, заместник-председател на БАН, което бе представено на 7 май тази година и за което се заявява (от македонски източници-бел.ред.) , че възгледите на авторите не са научно обосновани.

„Това, което може да се заключи от първия поглед на тази книжка, е, че възгледите на авторите не са научно обосновани. Македонският език функционира като стандартен език в продължение на 75 години, равноправен е в рамките на ООН, с хиляди страници, написани във всички функционални стилове. Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили при теста на времето. Такъв беше случаят с есперанто, напр. Кодифицираният на национален принцип македонски език няма този проблем ... Македонците не могат да се чувстват като българи, нито могат да смятат българския език за свой майчин език. Всъщност през последните 100 години, само по време на окупацията от 1941 до 1944 г., българският език беше официален в по-голямата част от Македония, така че двата езика се развиха отделно и в същото време се отдалечиха, твърдят от Института в реакцията пред медиите.

Основните тези на тази книжка са ни добре известни, защото те представляват официалната позиция на българската лингвистична наука относно предполагаемото „несъществуване“ на македонския език, която многократно е опровергана от научни аргументи (Конески Б. По повод последното нападение срещу нашия език, Скопие 1948 г. ; Относно македонския език, Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“, Специални издания, том 11, Скопие 1978; Стаматоски, Т. Борба за македонския литературен език, Скопие 1986; Минова-Гюркова Л. Македонски език, Ополе 1998.).

„След бързото прочитане (това е книжка от общо 68 страници с много снимки) може да се забележи, че информацията е преди всичко плоска и тенденциозна, без да се цитира подходяща литература, е направен подбор на „отговарящи на изискванията“ личности от Македония, които са анализирани. Обвиняват се известни македонски езиковеди в плагиатство и ненаучни интерпретации без подходяща подкрепа, македонски писатели под средното ниво се представят като известни, че имат пробългарски възгледи и дори дават насоки на македонските учени как да пишат и какъв трябва да бъде македонският език в бъдеще. На всичкото отгоре се промотира ново име на македонския език и това е северномакедонски български език, подчертават от Македонския езиков институт.

В общо 11 глави, допълват те, повечето от тях са озаглавени „Истината за…“ предлагат изкривени факти за историята на македонския език, за имената, за „българските“ писатели от Възраждането, за създаването на литературната норма, за „българската“ природа на македонските диалекти и др. Книгата започва с тезата, че „официалният език на Република Северна Македония по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език“ (стр. 7), термин, който не съществува в лингвистиката като наука, и по-нататък са дадени „аргументите“, които според тях доказват тази теза.

„Македонският език е обект на интерес на няколко чуждестранни учени, като Хорас Лант, професор в Харвардския университет и студент на Роман Якобсон, който през 1952г. публикува „Граматика на македонския литературен език“ на английски език, след това Гард, Миниси, Пянка, Хил, Любаш, Фридман, Усикова, Крамер и др. Представя се в Общия славянски лингвистичен атлас (OLA), Европейския лингвистичен атлас (ELA) (Atlas Linuarum). Europae - ALE), Малкият балкански атлас. Македонският език се изследва. Македонският език се преподава и изучава на различни нива в повече от 30 университета в: Австралия (Мелбърн, Сидни), Австрия (Виена), Албания (Тирана), Италия (Неапол), Канада (Торонто), Полша (Варшава, Краков, Катовице, Сосновиез), Румъния (Крайова, Букурещ), Русия (Москва, Перм), САЩ (Чикаго, Чапъл Хил, Портланд), Словения (Любляна, Марибор), Турция (Истанбул), Унгария (Будапеща), Франция , Хърватия (Загреб, Риека), Чехия (Прага, Бърно) и т.н., а за научните изследвания броят им е много по-голям, уточни Институтът и добави, че това е реалността.