Зимният сезон започна, местата за настаняване, заведенията за хранене, бизнесът е готов да го посрещне. Отрасълът се надява да повтори през 2019 г. добрите резултати от предходната 2018 г,. която, според данните на статистиката, е рекордна, предаде репортер на БГНЕС.

„Независимо от лекото намаляване от 0,4%, което регистрираме за периода от януари до октомври включително, се надяваме да повторим добрите резултати от 2018 г.", заяви пред БГНЕС Лиляна Арсова, ръководител на Дирекция „Туристическа политика" в Министерството на туризма.

За съжаление, спадът на посещенията идва от традиционните за България пазари като Русия и Германия. От там имаме съответно 12,4% и 11,2% по-малко записвания. Същевременно имаме и пазари, където е регистриран ръст. Сред тях са Гърция с ръст от 6%, Украйна - 24,3%, Великобритания - около 20%, Холандия - 7,3%, и Унгария - 26,8%. Молдовските туристи също се завърнаха на българския пазар. „Така че спадът на едни пазари е компенсиран с ръст на други", обобщи Лиляна Арсова.

Тя посочи, че отиващата си 2019 г. бе белязана от огромни предизвикателства за бранша не само у нас, но и в чужбина. Фалира туроператорът „Томас Кук", което допринесе за спада на чуждите туристи у нас.

2019 беше обявена за година на вътрешния туризъм. „Стартирахме няколко инициативи част от кампанията „Естествено в България", които ни позволиха да отчетем ръст на българския туризъм на родния пазар. Това по един или друг начин компенсира загубата от немските и от руски туристи", заяви Арсова. Експертът посочи, че има два нови силни пазара тази година - Индия и Китай. „В сравнение с 2013 г., когато индийските туристи са били 5 000, към настоящия момент през 2019 г. те са 11 000. Имаме и успешен нов пазар - Китай, като през 2013 г. туристите са били около 10 000, а през 2019 г. до момента са над 28 000", каза Арсова.

Китайските туристи са насочени основно към културно-историческите дестинации, индийските пък ползват както културно-исторически, така и конгресен туризъм, а молдавските, естонските и литовските туристи предпочитат летния туризъм.

Председателят на Българската туристическа камара Георги Николов смята, че зимният сезон се развива много добре и няма да има никакви проблеми. Няма проблеми със заетостта в големите курорти Банско, Боровец и Пампорово.

Той също оценява отиващата си година като изключително трудна. „Ако погледнем в годините от 2011 г. до 2019 г., според статистиката спад има само през 2015 и 2019 г. Ако се говори за приходи и разходи, нещата са съвсем различни. Тоест, за съжаление, приходите намаляват, поради спада на туристи и намаляването на цените на услугите, в същия момент разходите страхотно се увеличават - на всички стоки и услуги, на предлагането и консумацията в ресторантите; разходите по обслужващите дейности се увеличават, заплатите на обслужващия персонал непрекъснато растат, данъчната тежест страшно много влияе върху малкия и среден бизнес", обясни Георги Николов.

Според него спад от 0,4% е обобщена цифра. Данните по отделните региони се различават значително, за това и за всеки един тях трябва да говорим по отделно. Така например Бургаската туристическа камара отчита 11% спад. Всеки месеци там отчитат данните за летище Бургас и целия район. „Това е чистата статистика. Обикновено се отчита, че 72% са с цел туризъм, като около 62% са от ЕС. Има някои неща, които правят много сериозно впечатление. Основният ни пазар Германия отчита спад - на летище Бургас отчитат 40%, на летище Варна 10%. В същия момент, английските туристи се увеличават, има ръст от 20%, което е добре. Не знаем какво ще се случи след Брекзит, мисля, че няма да има никакви проблеми с това. По-интересното е, че руският пазар, който е много важен за нас, отчита спад. В същото време статистиката дава 130% ръст на туристите от Египет. Но, ако туристите от 2000 станат 5000, не може да бъде запълнена базата, създадена у нас за тези 25 години", каза председателят на Българска туристическа камара.

Спад на посещенията има и от Полша, Чехия и Франция. Но най-големият спад е по линия на скандинавските страни и това е така от години.

За да спрем тази негативна тенденция Георги Николов препоръчва да почерпим опит от другите туристически страни.

„Държавата дава пари на превозвачите, включени в туроператорските пакети - за всеки докаран турист, превозвачите получават някакви средства, за да могат да се покрият техните рискове. Най-големият риск е самолетната седалка и те, естествено, си избират да летят по дестинации, където най-малко може да поемат риск. В Испания, Палма де Майорка, стимулите се дават под формата на реклама. Все пак, големите компании нищо друго не ги интересува, освен печалбата", обясни Николов.

Що се отнася до новите пазари за нашия туризъм, от далечни дестинации, според него, това са обикновено туристи, които правят обиколен опознавателен и културен туризъм. В много случаи България е част от обиколния маршрут на Източна Европа. Николов е категоричен: най-добре е да си възстановим старите пазари, защото те са реални. „Нека си търсим и нови, няма лошо. Далечните дестинации са съвсем друга философия, туризмът е на съвсем друго ниво. Ние трябва да се придържаме към това, което е нашето ниво, нашата конкуренция", посочи председателят на Българския туристически съюз.