Без съгласие около личността на Гоце Делчев приключи седмото заседание на българо-македонската историческа комисия. След него съпредседателите от българска и македонска страна Ангел Димитров и Драги Георгиев обясниха, че дискусиите са били много емоционални. Като неуспешна и безплодна определиха срещата и двамата съпредседатели.

Според проф. Агнел Димитров основната разлика по темата с личността и делото на Гоце Делчев е в акцента, който се поставя от историците от София и от Скопие.

„Нашето желание е да се разгледа, анализира и да се оцени исторически от гледна точка на общото минало значението, ролята и дейността на Гоце Делчев в неговото историческо време. Нашите колеги поставят друг акцент – той е повече за отношението към Гоце Делчев в един по-късен исторически период“

Напредък по темата за личността на Гоце Делчев няма, посочи и проф. Драги Георгиев, съпредседател от Северна Македония.

„Според нас Гоце Делчев трябва да бъде мост, личност, която ще създаде – условно казано, добросъседство. И ако очевидно съществува това добросъседство между Македония и България, това ще създаде допълнителен потенциал за това добросъседство и приятелски отношения“, каза проф. Драги Георгиев.

„Метафората мост е доста популярна, тя не е лоша сама по себе си, макар че за мен е прекалено материална, когато става въпрос за хора, за личности, за общества. Лично на мен ми се иска, ако все пак останем на тази метафора, просто да има здрави основи“, отбеляза от своя страна българският съпредседател проф. Ангел Димитров.

Спорове и за Средновековието

Оказа се, че все още има спорни моменти и за Средновековието. От македонска страна настояват в учебниците да се формулира изразът „на територията на съвременните български земи“, което според българските историци е некоректно. Спор има и за формулировката „български земи“, обясни проф. Ангел Димитров.

„Ние не намираме никакъв проблем, когато се говори за български земи в конкретно историческо време, в което много ясно са очертани границите на държавата. По тази точка мисля, че можем да стигнем до някакви разумни разбирания, макар че нека да бъдем наясно, че в такъв вид формулировки може да бъде изразявано несъгласие от едната страна. Но в крайна сметка това са просто начини да не се изказва по един и същи начин нещо, което не носи различно съдържание“, каза Ангел Димитров.

„Дори и когато не става дума за средновековната българска държава, се включва и територията на Македония. И в този аспект чувствата при нас са малко по-други и настояваме по някакъв начин това да го поставим в по-друга рамка, да се опитаме да формулираме това по начин, който да не предизвиква негативни чувства у учениците в нашата държава“, каза проф. Драги Георгиев.

Според него споровете между двете страни няма да попречат на евроатлантическото бъдеще на Северна Македония.