Варненският административен съд отхвърли жалбата на инициативния комитет, който чрез подписка опита да предизвика провеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна, съобщават за Moreto.net от съдебната институция.

Жалбата е срещу решение на Общинския съвет във Варна от януари 2018-а, с което е отхвърлено предложение за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, със следните въпроси:

1. Да достига ли паркът «Морска градина» до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за законосъобразност. Видно от мотивите на решението не се установяват предпоставките за произвеждане на референдум, регламентирани в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно необходим минимален брой подписи, възлизащ на 15 185 подписа, представляващ подписите на 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на Община Варна и поради обстоятелството, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл.26, ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Съдът счита, че приетите по делото протоколи, издадени от Главния директор на ГД „ГРАО“, се ползват с материална доказателствена сила, следователно при произнасянето си Общински съвет Варна е бил длъжен да се съобрази с тях и да ги приеме, без да прави допълнителна проверка на данните от тези документи. В конкретния случай подписката има 14 854 коректни записа . При общ брой граждани с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на Община Варна към 30.04.2013 г. от 303 706, то една двадесета от гражданите с постоянен адрес в общината е 15 185. Следователно, Общинският съвет е сезиран с подписка, която не съдържа необходимия минимум подписи, което обосновава законосъобразнобразността на отказа за произвеждането на референдум.

След като жалбоподателят твърди благоприятни за себе си факти, а именно, че внесената подписка отговаря на изискванията за минимален брой подписи, той е следвало да проведе главно и пълно доказване на тези юридически факти. В производството по оспорване на официален документ, тежестта на доказване на неговата неистинност е за страната, която го оспорва. Съдът счита, че жалбоподателят не е провел успешно главно и пълно доказване, за да обори материалната доказателствена сила на протоколите на ГД „ГРАО, които са официални свидетелстващи документи.

В решението си съдът отбелязва, че дори и жалбоподателят да беше провел успешно оспорване на съдържанието на протоколите на Главния директор на ГД „ГРАО“, не се установява втората предпоставка за произвеждане на референдум, а именно поставените въпроси да са законосъобразни.

По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се тълкува като изкупуване на частна собственост, с цел разширяване обхвата на Историческото ядро на Морската градина на гр. Варна, сезиране за изменение на ОУП на гр. Варна или за изменение на ПУП, неясно на кои поземлени имоти или като вземане на решение, вместо кмета, по изготвяне на доклад по чл. 127, ал. 9 от ЗУТ . Така формулиран, първият въпрос на подписката не дава конкретно решаване на въпрос от местно значение, а само събиране на становища по въпрос от местно значение - за обхвата на Морската градина на гр. Варна. От него не става ясно, какво решение и на кой местен орган – Общински съвет Варна или на други органи на местното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неясният въпрос, освен че препятства съдебната проверка за законосъобразност по чл. 26, ал.1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото изпълнение.

Вторият въпрос цели промяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от „зона за обществено обслужване„ , по действащия Общ устройствен план на град Варна, одобрен със заповед от 03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в „зона за отдих“, каквато е била, преди приемане на ОУП, т.е. цели се изменение на ОУП на гр. Варна в частта на крайбрежната зона / неуточнен обхват/. Този въпрос не е от компетентността на органите на местно самоуправление и не може да се решава чрез местен референдум. Общият устройствен план на гр. Варна и неговите изменения се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което е допълнителен довод за липса на компетентност по изменение на ОУП на гр. Варна от орган на местната власт или на местното самоуправление. Съдът намира за правилен извода на Общински съвет Варна, че поставените въпроси, не отговарят на изискванията на чл.26,ал.1 от ЗПУГДВМС, което е основание за отказ за произвеждане на местен референдум.

В решението си съдът отбелязва, че решаването на въпроси от национално и местно значение чрез провеждането на референдум е един разумен и демократичен способ за включване на гражданите в процеса на управление на държавата и общините, чрез приемане на решения, които да заместят издаваните от органите на изпълнителната власт актове. Този способ трябва да се използва съобразно установените в ЗПУГДВМС правила, за да доведе до желаните от обществеността правни последици. Гражданите на град Варна, не са лишени от възможността за иницииране на нова подписка за произвеждане на референдум с предмет съгласно чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС, за решаването на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Но при съобразяване с изискванията на ЗПУГДВМС за законосъобразност на въпросите, по които да се приеме решението. Същите следва да са ясни, точни , конкретни , с възможност да се направи недвусмислена преценка, дали са в компетентността на органите на местно самоуправление и са от местно значение . Законосъобразността на въпросите на референдума е съществено условие, тъй като съгласно чл.26,ал.4 от ЗПУГДМС решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Т.е. целта на закона е, при успешно проведен референдум, това решение да уреди по един категоричен, ясен и недвусмислен начин обществените отношения, които гражданите с избирателни права съгласно ЗПУГДМС , желаят да променят.