Архитект Георги Минчев е роден във Варна на 6 ноември 1939 г. Завършва архитектура в София и над 25 г. работи в „Главпроект“. Проектирал е жилищни комплекси в Бенгази и Триполи. Повече от 10 години ръководи частното проектантско бюро „Булис“. Председател на варненската Регионална колегия на Камарата на архитектите в България. Носител на награда „София“, награда „Варна“ и на почетния знак на Камарата на архитектите в България.

- Не стихват споровете кой разреши строителството в Морската градина на Варна, да влизат ли автомобили до съществуващите заведения и жилища, как да изглежда крайбрежната алея. Екип под Ваше ръководство е изработил предварителния проект за тази територия. Нека първо изясним какви са границите на Морската градина и докъде се простира тя, арх. Минчев?

- Ние работихме според плановото задание за устройство на територията на Морската градина и северната крайбрежна зона на Варна – т.нар. Приморска зона. То е направено през май – юни 1998 г., когато кмет беше Христо Кирчев, прието е от Общинския съвет и е забравено. Чак през 2002 г. обявиха конкурс за изготвяне на проект на база на това задание. Колективът, който аз ръководя, го спечели и за по-малко от 1 година направихме предварителен проект, който доработихме, след като беше гледан от експертния съвет на общината.

Плановото задание и нашият проект обхващат две основни части – Морската градина, която се простира от вълнолома на пристанище Варна до Евксиноград, и крайбрежието долу. Горната има 4 основни зони – първа е старата Морска градина, която Антон Новак е правил навремето. Втората е Салтанат - от пътя към комплекс „Хоризонт“ след зоопарка до сегашното кръгово кръстовище за спускане към морето след „Пикадили парк“. Третата зона е Горчивата чешма, която стига до края на урбанизираната територия на града, и четвъртата – Долна Трака до дерето, което слиза до последната буна №109 преди Евксиноград. Номерацията на крайбрежните зони под тях е съответно 5, 6 и т.н.

- Какво се предвиждаше за местността Салтанат?

- През 1998 г. в Салтанат държавни са били 163 дка, или 30% от територията, общински - 250 дка, или 46%, и с искове за реституция по онова време са били 46 дка, или 8%. Тези искове за реституция продължиха и след това и тя бе осъществена за много по-голяма част от имотите. Отделно имаше частна земя в размер на 110 дка, или 20% - една пета от територията си е чисто частна. Според това планово задание има дори и неизяснени 4%, което е 23 – 24 дка. Това също не е малко.

Частните имоти са били или единични, или малки групи, разпръснати по цялата територия. Само при застроените има съсредоточаване в посока към брега. Според заданието терените, предвидени за застрояване или обслужваща дейност, трябва да се групират около трасето на бул. „Княз Борис І“, за да бъдат икономически ефективни. Това трябваше да стане чрез механизма на принудително отчуждаване или по друг начин, като заданието допуска до 40% от сумарните площи на частните имоти да бъдат отчуждени. Това са 72 дка, от които 50 незастроени.

Използвайки чл. 16 от ЗУТ, който разрешава от терена да се вземат до 25% за обществени нужди, ние като проектанти взехме 10% от всеки поземлен имот, за да го направим урегулиран. От близо 200 дка по законен начин успяхме да вземем 20, за да станат общински и да се ползват за озеленяване, за алейна мрежа и др. Постарахме се да преместим единичните частни имоти от ската към булеварда. Така на север се групираха зоните, в които може да се застроява, а в плана беше осигурена богата ивица от зеленина от историческата част на Морската градина чак до Горчивата чешма.

Така намалихме частните имоти на база на закона. В същото време една бедна община като Варна не е отчуждила нито един квадратен метър Обратно – кметът Кирил Йорданов в този период продаде 1 декар общинска земя, което е пълно нарушение.

- Какво от изпълненото в момента строителство е било предвидено?

- Всичко там е само законно, на базата на план-извадки от предварителния проект, който през 2002 г. беше приет от Националния експертен съвет за устройство на територията заедно с план-извадка на крайбрежната зона –съставна зона 5 (стария градски плаж) и съставна зона 6 (плажната зона под Салтанат).

- Салтанат обаче трябваше да е парк за активен отдих, пълен с атракции

- Всичко, което се прави, трябваше да е на базата на коопериране на общинската и частната инициатива и интереси. Имаше предвидени увеселителни, развлекателни заведения, плувни басейни, спортни бази, детски площадки, обществени тоалетни.

Имаше желаещи, например фирма от Пловдив искаше да направи „Варна ленд“, но тя беше спряна, а бяха пробутани други, които да строят жилища. Това е забранено, но по плановото задание се допускат жилища за собствениците на заведението и за охраната. И при одобряване на проектите са намерени вратички - идва някой и казва: „Аз съм собственик, ще живея тук, синът ми ще е управител – и за него едно жилище, дъщеря ми и тя ще работи тук – и за нея апартамент, пък ми трябват 8 души охрана, и за тях по едно жилище...“

Бяхме предвидили хиляди места за паркиране по протежението на бул. „Княз Борис І“ – нито един паркинг не е изпълнен. Разчитахме и на много места по крайбрежната алея – сега са реализирани по-малко от половината. Освен по пътя след кръговото кръстовище за Златни пясъци предвиждахме дотам да се стига по подземен тунел край зоопарка, така че колите да не пресичат градината.

За хората, които ще се разхождат из Морската градина и ще пожелаят да слязат и долу, осигурихме слизане, включително с големи асансьори за по 20 – 30 души. Нищо от това не е направено.

- А как щеше да се поддържа всичко това?

- В заданието изрично е казано, че местните данъци и такси там трябва да са различни.

Дори ако някой иска да живее в парка, направи му живеенето 3 пъти по-скъпо и така ще осигуриш пари за поддръжка на зелената система, за осветление, за охрана. Това трябваше да е една пълноценна зона, а сега като духне вятър, гони тръни между занемарени бивши овощни градини с изпочупени дървета. Та мен са ме нападали кучета там, защото се движат на глутници. В тази зона вечер е страшно да се разхождаш, защото е тъмно. Там би трябвало да има конна ли, велосипедна ли, но някаква полиция, и то платена от тези, които я обитават.

- Защо не се реализира този проект?

- През 2007 г. излезе Законът за устройство на територията, според който в зелените площи – и съществуващите, и предвидените с някакъв план, е забранено всякакво строителство. Не можеш камък върху камък да сложиш. Това е в пълно противоречие с цялото планово задание, направено задълбочено от най-сериозния колектив – на Стефан Стайнов, гледано в общински съвет, в МРРБ. И всичко увяхна – дотук беше, който построил, построил. В цивилизованите страни си има правила и се знае какво ще се случва 10 години напред. При нас някой се изцепи и направи закон, за който после или съжаляваме, или ще променяме.

- Проектирали сте крайбрежната зона много преди да бъде наречена Алея Първа. Как трябваше да се развива?

- Когато ние работихме, теренът беше държавен, след това държавата го продаде на ТИМ. По планово задание там беше предвидено застрояване, то е начертано, влязло е в сила и може да се употреби във всеки момент като скица за проектиране. Но заради променените показатели проектът ни вече може да се реализира наполовина.

Долу би трябвало да има лечебно-профилактични комплекси с използване на минералната вода, съоръжения за водни спортове, атракции, свързани с плаж, вода и риболов. Предвиждаше се нарастване на плажната ивица и навлизане в акваторията с мостици, върху които да има защитени от вълните обекти, включително и за хранене.

В морето пред Траката, където свлачището е много опасно, с геолозите в екипа предложихме остров отпред, където има много сериозна скална банка. Това решение е залегнало и в Общия устройствен план на Варна заедно с разширяване на дамбата.

- Какво ще стане, ако по крайбрежната алея се построят хотели и казина?

Ще стане райско място. По цял свят край морския бряг е пълно с такива заведения и е оживено. А сега, свърши ли лятото, ще видите само няколко паркирали коли с влюбени – останалото е мъртвило. Не може така! Същото е и с бул. „Приморски“ – края на една зона, отвъд която има само парк и море. Вместо там да е пълно с живот и денонощни заведения, на нивото на очите ти са прозорците на мазетата на старите къщи и мирише на ланското зеле. Трагедия!