Над 40% от българските ученици до 15 г. не могат да разберат и осмислят това, което четат. България е последна сред 28-те държави членки в Европейския съюз по този показател и ситуацията не се подобрява - влошава се. През 2014 г. процентът е 39.4%, през 2017-а вече е 41.5%.

Данните са цитирани в мониторинга "Образование и обучение" за 2018 г. на еврокомисаря за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич, публикуван на 16 октомври и обхващащ всички 28 страни в ЕС. Той проследява изпълнението на шестте цели в областта на образованието, поставени за изпълнение до 2020 г. от страните членки. Те са:

1. Намаляване на ранно отпадащите образователната система до под 10%.

2. Достигане на 40% висшисти във възрастовата група 30-34 г.

3. Достигане на 95% обхванати деца в предучилищно обучение (от 4-годишна възраст).

4. Намаляване на децата с недостатъчни знания и умения по четене, математика и науки под 15%.

5. Ниво на заетост сред новозавършилите (на възраст 20-33 г., завършили преди 1 до 3 г.) от 82%.

6. Достигане на 15% участие на възрастните в продължаващо обучение.

Как се представя България

Рано отпадащите ученици у нас през 2017 г. са били 12.7%. Имаме известно подобрение спрямо 2014 г. (12.9%), но изоставаме спрямо средното за ЕС - 11.2% през 2014 г. и 10.6% през 2017 г.

Процентът на висшистите у нас между 30 и 34 г. се е увеличил от 30.9% на 32.8% през двете сравнявани години, но средният за ЕС отново много повече се доближава до целта - от 37.9% през 2014-а той е достигнал 39.9% през 2017 г.

Обхванатите от предучилищните групи у нас са намалели - от 89.3% на 86.5%, докато в ЕС има ръст - от 94.2% на 95.3%.

При работещите новозавършили имаме чувствително подобрение - от 65.4% на 77.7%. В ЕС процентите през двете години са били  76.0% и 80.2%.

Огромна е разликата у нас и в ЕС по отношение на ученето през целия живот. 2.1% през 2014 г. и 2.3% през 2017 г., докато средно в ЕС през 2014 г. миналите през курсове и допълнително обучение след дипломирането си са 10.8% (2014 г.) и 10.9% (2017 г.).

Публичните разходи за образование като процент от БВП у нас са съответно 4.1% и 3.4%, а в ЕС - 4.9% и 4.7% през цитираните две години.

На студент се падат средно годишно 4 814 евро (2014 г.) и 5 050 евро (2017 г.), а в ЕС - средно по 11 187 евро (по международния стандарт ISCED 5-8). При гимназистите сумата се увеличава от 2 477 на 2 483 евро при 7 741 евро в ЕС. На ученик в началната и прогимназиалната степен у нас се падат средно по 2 379 г. (2014 г.) и 2 388 (2017 г.) при 6 494 евро в ЕС.

България прилага реформи на всички нива в образованието и то е политически приоритет. Въпреки че мерките все още не успяват да се справят с предизвикателствата, има целенасочени усилия за намаляване на ранното отпадане от училище - посочва в доклада си еврокомисарят и дава пример с увеличаването на учителските заплати, въвеждането на дуалното обучение, подобряването на дигиталните умения и подобряването на включващото образование.

България обаче - не пропуска той - традиционно инвестира малко в предучилищното и началното си образование, области, които са ключови за равния старт и за превенцията на неравенствата в доходите по-късно в живота. Моделът на финансиране беше ревизиран, за да се отделят допълнителни ресурси за децата в неравностойно положение в училище, отбелязва унгарският еврокомисар Наврачич.

Той отчита подобрение и по отношение на знанията на българските ученици по гражданско образование, което също е в резултат на скорошни мерки на България.

Предизвикателството да бъдат включени ромските деца в училище обаче остава голямо, констатира той.

Относно висшистите, на завършилите професионално образование и курсове той заключава, че уменията им не са достатъчни, за да посрещнат нуждите на пазара на труда, както и че участниците във форми на обучение за възрастни остават много, много малко.