Ние настояваме за електронна здравна карта, чиято липса също е причина да има много нереални ТЕЛК-ове. Това заяви в интервю за предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и един от организаторите на протестите на майките на деца с увреждания.

Тя добави още, че министър Петков е първият, който проявява воля и разбиране към проблемите на майките на деца с увреждания:

"Не го гоним по улиците, както се е случвало с предишните министри. Той сам идва при нас. Той е наясно с нещата, но трябва политическа воля. Без политическа воля ние доникъде не можем да стигнем.

Основната ни борба е средствата да отиват по предназначение. Моето дете е на 23 години и за него промяната е в пет лева повишение на социалната му пенсия.

Тук не става въпрос само за пари, но с тези 145 лева никой не може да оцелее, няма такъв човек.

Държавата по никакъв начин не ни помага за отглеждането на деца с увреждания. Няма място, което децата с тежки гръбначни увреждания да посещават. Ако на мен ми се наложи да вляза в болница за два дни, аз няма къде да оставя детето си. Искаме елементарни неща".

Огромният проблем на хората с увреждания е проблемът с тяхната заетост, коментира за "Хоирзонт" лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов: "Хората с увреждания не могат да си намерят работни места, работодателите ги отбягват, водени от присъщия им егоизъм да не се ангажират с хора с проблеми.

Това пък създава проблеми на хората с увреждания. Всички те искат да работят и огромна част от тях могат да работят, но нямат възможността да го направят. Трудно може да се каже какво трябва да е решението.

Може би работодателите трябва да бъдат насърчени по някакъв начин може би през данъчно облекчение, само че българската фискална система не остава кой знае какви пространства за това. Бяха правени опити за въвеждане на квоти преди години, от което по същество нищо не излезе, но този проблем със заетостта на хората с увреждания е огромен.

Според мен беше загубено прекалено много време по отношение на преподреждането на тази система, която съществува като философия от 50-те години на миналия век, когато държавата беше различна, обществото беше различно.

Тези хора се криеха от света, техните проблеми се подмитаха под масата и всички бяха прехвърлени на пенсионната система, която също много страда от тези неща, защото е натоварена с една поредица от функции.

Тази система трябваше да бъде преосмислена и преправена по съвсем различен начин".

Няма да намерите един човек в България, който да каже, че е добра системата за грижа за хората с увреждания, защото от много време тя не е променяна. Това отбеляза бившият социален министър Ивайло Калфин:

"Правят се изменения за една или друга група и в един момент се губи общата логика и липсва чувството за справедливост. Трябва да се промени концепцията на системата, въобще да се промени начинът, по който работи в момента системата за хората с увреждания.

Те на практика получават една присъда от ТЕЛК, която ги праща у дома. В системата трябва да се въведе нещо, което го има в Световната здравна организация и което оценява какво би могъл да работи човек със съответното увреждане. Цялата система работи около това тези хора да са полезни и да се социализират членовете на семействата им, да не са обречени да седят вкъщи и така нататък. Помощните средства не са социална политика.

Би трябвало да се предоставят съответните услуги. Аз съм съгласен, че трябва да има индивидуална оценка, но мисля, че държавата би трябвало да предостави не средства, а услуги, защото парите, колкото и да са, в един момент те ще станат малко.

Трябва да има психологическа помощ, дневни центрове, транспорт до работното място, адаптация на работното място и така нататък".