2 061 900 лева отпуска МРРБ за брегоукрепителни мероприятия на част от крайбрежната ивица край Шабла. С 1 891 900 лева ще бъде укрепен брегът в района на къмпинг „Добруджа“, а с останалите средства-брегът край село Крапец. Причината е, че Черно море навлиза в сушата с 25 дка на година, а районът на Шабла е най-застрашен, алармира още покойният вече проф. Веселин Пейчев, бивш директор на Института по океанология при БАН.

Според учените от БАН абразията е два вида-брегова и дълбочинна. Дълбочинната образува ямите по морското дъно вследствие на морските течения, но тя е по-бавна и при нея процесът е обратим. Едни течения като минават образуват дънните ями в морето и на места го удълбочават, но впоследствие минават други течения с обратната посока и там, където е имало яма, тя се запълва отново и изчезва.

Бреговата абразия е резултат от съприкосновението на морското вълнение с брега. Процесът е по-сериозен по Добруджанското крайбрежие, защото структурата на брега там е по-различна. Шабленските брегове са от льос. Това е изключително дребнозърнеста структура, която се разрушава от вълните. Сериозно влияние оказват зимните щормове в района от румънската граница - северно от нос Шабла, в района на Крапец, на къмпинг "Добруджа". От вълнението льосът се руши и така морето навлиза в сушата.

Докато Добруджанското крайбрежие е от льос, то в района на Бургас и на юг от Бургас брегът е съставен от вулканични скали и това е основната причина там да няма толкова силно изразено навлизане на морето навътре в сушата. Доказателство за това са фактите от наблюденията ни - в района на Шабла навлизането навътре на водния басейн ежегодно е с 1,5-2 метра, докато от Бургас надолу в посока юг до турската граница средногодишно морето навлиза с по 1 см.

Освен че се руши брегът под действието на вълните, за навлизането на водния басейн навътре в сушата допринася и повишаването на нивото на световния океан вследствие на затоплянето. За последните 100 години температурата на Земята се е покачила с 0,74 градуса по Целзий, но няма доказателства засега, че това се дължи на човешката дейност на планетата.