Ахмед Доган от партията на турското малцинство Движение за права и свободи (ДПС) е симптоматична фигура за корумпирано обвързване на политически и икономически интереси и затова са разбираеми контактите на много български политици с него, пише македонският “Утрински весник”. Тези корупционни практики са симптоматични и за софийския Център за изследване на демокрацията (ЦИД), който в своя доклад за корупцията през 2008 г. говори за възхода на една фигура, напомняща за руската реалност: политическият инвеститор, или с други думи - за олигарха.

Според публикацията българските “олигарси” са в по-тежко положение от техните руски колеги, поради това, че България като страна-членка на ЕС не може да изолира вътрешния пазар от външната конкуренция и заради това олигарсите запазват влиянието си в областите, които не представляват интерес за международните фирми.

Групи от двама или четирима души (или семейства) често са успели да си извоюват контрола не само над местните органи на властта, но и над представителите на институциите на централното правителство - например полиция, съд, адвокати. Каналите на корупцията са преди всичко при сделките с публични поръчки и концесии.

В доклада на ЦИД се посочва, че през миналата година се е утвърдила още една практика: замяна на скъпи държавни имоти на брега на Черно море или в зимните курорти, например, за неатрактивни имоти, които са частна собственост на “приятелски фирми”. След като имотът промени собственика си, общинските съветници променят предназначението му и така на него вече може да се строи. По този начин цената му се увеличава неколкократно. Според ЦИД по този начин през 2008 г. държавата е изгубила най-малко 750 млн. евро. Институтът е регистрирал 2,1 млн. случаи на корупция през миналата годината.

И неправителственият сектор се развива като вратичка за корупционни практики - докладът сочи, че три четвърти от министрите, както и 90% от съдиите заемат ръководни места в такива организации. Тъй като държавата очевидно управлява и разпределя голяма част от парите за проекти (40% през 2008 г.), ясно е, че този сектор е все по-привлекателен за “политиците като бизнесмени”.

Експертите дават много лоша оценка на бъдещата борба срещу корупцията, имайки предвид, че между 2004 и 2007 г. 80% от случаите на корупция не са стигнали до съд.

Между 2005 и 2008 г. броят на обвиненията е намален с над 30%, което, разбира се, не е резултат от намалялата корупция, отбелязва вестникът.