Ако все още не сте прочели интервюто на Валерия Велева с Ахмед Доган във в. "Труд", направете го. То е брилянтен пример за това, как един добър журналист задава всички важни въпроси, но не получава отговорите им. Вместо отговорите, които вълнуват обществото и самото ДПС след убийството на Ахмед Емин, г-н Доган излива на страниците на вестника много искреност, страх и омраза по специфичния начин, по който реагира човек, внезапно преминал от бетонен под в подвижни пясъци.Аз никога не съм бил яростен критик на ДПС, свирещ на етническата струна и винаги съм смятал движението за българска партия притежаваща типичните за българските политици болести като корупция, самолюбие, склонност да феодализират света около себе си и дори маниакално изкривена представа за собствените си възможности.Повече от ясно е, че ДПС не е убило Ахмед Емин. Поне не пряко. Никой не убива хората в дома си. Аз лично не бих искал дори да гадая, кой и защо е подтикнал покойния Емин към самоубийство. Защото това е работа на следстивето, прокуратурата и съда, които и без това имат доста работа да се преборят общественото доверие. Аз искам да се върна на терена на политиката и да кажа няколко важни неща.1. Начинът, по който г-н Доган говори за началника на кабинета си е “недопустим”. Той е не просто несъвместим с морала, който предписва исляма (всъщност несъвместим е с етиката, която произтича от всички основни религии), той е неприемлив като отношение към човек, който ти е служил 8 години. Да наричаш началника на кабинета си “мъжка секретарка” е светотатство с паметта на човека.2. Отношението на г-н Доган към случая и към подчинените му в ДПС показва, че наложеното мнение за високия политически интелект на лидера на ДПС е “книжна кула”, която изгаря от първата клечка кибрит. Защото последното, което един умен политик би трябвало да си позволява е да показва на обществото, на подчинените си и на привържениците на партията си, че за него личността няма цена, тоест, че не струва нищо. За съжаление в интервюто за в. “Труд” г-н Доган показва, че единственото, което има значение за него е личния му комфорт. Това е поведение, което е присъщо по-скоро на дете, отколкото на политик.3. На този фон са вече жалки опитите на г-н Доган и ДПС да говорят, че партията им е пазител на етническия мир и фактор на стабилност в страната. ДПС е просто една обикновенна партия, корумпирана и разядена от болестите на прехода, точно колкото всички останали български партии. И за съжаление в модерна България няма вече обществено пространство за такъв тип партии и такъв пит политика.4. Моралното и политическо падение на г-н Доган и ДПС са обичайна практика за българската политика. Виждали сме ги и преди в други партии. Тоест в ДПС няма нищо изключително. От това следва простият извод, че към ДПС не трябва да бъде изливана омраза, не трябва да бъде разигравана каквато и да е било етническа карта и партията на г-н Доган не трябва да бъде атакувана по никакъв друг начин, освен с инструментариума на правовата държава. Тоест ако някой е виновен за нещо, това да бъде доказано в съда.5. Край на митовете и легендите за величието на ДПС! Измеслените думи “заедност” и псевдо философската риторика на г-н Доган може би вървят на фона на откровенно ниското ниво на образование и познания за политиката характерно за българския политически пейзаж, но то е много под средното ниво на компетентност и светоглед и под изискванията на днешния български гражданин, независимо от етническата му принадлежност.Това, за което ДПС трябва да бъдат държани отговорни е, че участват в управление, което лиши българските граждани от едно от основните права, които дава европейското членство - достъпът до финансиране по различните финансови програми на ЕС. Според г-н Доган виновни за това са “300 некадърни чиновници”. Истинското обяснение обаче е друго - виновни са три некадърни политически ръководства, които заради самовлюбеност, алчност, преяждане с власт и заради проста липса на компетентност назначиха некадърна и крадлива администрация. От която разбира се се иска да краде в тяхна полза.Накрая искам да кажа, че политическият и морален срив на ДПС не оправдава крайната политика на “Атака” или откоровените глупости и политическата безотговорност на Бойко Борисов, който обяснява по медиите как ДПС готвели сценарий за дестабилизация на страната и още не знам какви други неща.Нещата са много прости. С разпадането на ДПС отпадат всякакви причини за съществуването на партии като “Атака”, а на г-н Борисов ще му се наложи да бъде далеч по-конкретен и да спре да си измисля фалшива политика, ако иска да управлява страната в следващия мандат.Статията е препечатана от блога на Димитър Аврамов, където е публикувана под оригиналното заглавия “Страх”