Жените у нас получават по-ниски средни заплати от мъжете, вследствие на което, поради по-ниската си пенсионна възраст, получават по-ниска пенсия и обезщетение. Това съобщи днес лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му се наблюдава тенденция за нарастване на разликата в заплащането по пол и през 2015 г. той достига 14,2%, по данни на НСИ, при 10,6% през 2007 г.

Шест от най-нископлатените браншове у нас, където заплатите са около 500 лв., са с преобладаващо участие на жени. Те са в сферата на търговията, почистването, услугите. В здравеопазването санитари и медицински сестри на места получават много ниски заплати.

Според изследване на КНСБ заплати с чисти доходи над 1000 лв. взимат два пъти повече мъже, отколкото жени. Това са малкото жени, които работят в IT сектора, банковия сектор, енергетиката и далекосъобщенията.

„По-малкият им брой обаче показва не докрай коректно спрямо пазара разпределение на заетите по пол и равнопоставеността между тях. В два от най-добре платените сектори – енергетиката и далекосъобщенията, мъжете като заплащане доминират с две трети повече от жените. 26% по-ниски заплати получават жените в електроенергийния сектор, независимо, че говорим за сходни длъжности”, заяви Пламен Димитров.

Президентът на КНСБ посочи, че като цяло 15% от жените в България за еднакви длъжности получават по-малко от мъжете. Средноевропейският процент е съизмерим с нашия.

56,1% от всички безработни в България са жени, съобщи още лидерът на КНСБ.

719 000 са жените на възраст между 15 – 64 г., които не желаят да работят, като за повече от една трета от тях това е по лични и семейни причини.

Около 25% от безработните лица, които полагат грижи за деца до 14 г. не успяват да се включат в пазара на труда, поради липса на подходящи и достъпни заведения за социални услуги.

Други 25% от безработните жени, които се грижат за възрастни хора, биха работили при подходящо наличие на услуги за болни и възрастни хора.

Изтласкването на жените от пазара на труда заради това, че гледат деца и възрастни родители е по-голямо, отколкото в ЕС.

Това се случва заради липсата на детски градини, ясли, хосписи и заведения за гледане на възрастни хора. Това изхвърля от пазара близо 720 000 жени в трудоспособна възраст. Голяма част биха желали да работят, ако нямат тези семейни ангажименти”, обясни Пламен Димитров.

Според него могат да се въведат данъчни облекчения към работодателите, за да създават подобни институции – дневни центрове, детски градини в предприятията. Има такива случаи, но те не ползват данъчни облекчения.

„На второ място да има данъчни облекчения за семействата с деца и семействата, в които има зависим член, за когото се полагат грижи. Те да бъдат въведени в механизма за семейно подоходно облагане, какъвто работи в САЩ, Великобритания, Франция и много други държави. Някои от партиите започнаха да предлагат подобни механизми, но смятам, че тук не трябва да се работи на парче, а да се види цялостен модел на семейно подоходно облагане, който да стимулира демографията и грижата за възрастните хора да е по-прилична, и жените да могат да се връщат по-успешно на пазара на труда”, посочи президентът на КНСБ, цитиран от БГНЕС.

Коефициентът на заетост на жените между 15 и 64 г. достига близо 60% в края на 2016 г. За този период заетостта при жените отчита загуба с близо 154 000 работни места, което е повлияно и от намаляващия брой на населението.

Коефициентът на безработните жени е по-нисък от средния за страната – 6,5% при среден от 6,7%.

Продължава обаче да се задълбочава безработицата при младите жени до 29 г., като нивата са 13% при 11,4% през 2007 г.

56.8% от безработните жени са дългосрочно безработни, поясни лидерът на КНСБ.