Главният прокурор Сотир Цацаров поиска КС да даде отговор на въпроса дали народните представители могат да го питат по конкретни дела. Той внесе искането си за образуване на търкувателно дело днес. Конкретното му питане е какъв е обхватът на израза в Конституцията - „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“ и включва ли се в него доклад по конкретно наказателно производство.

Според Цацаров има потребност от тълкуване, за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за правната система последици. Главният прокурор е на мнение, че съдържанието й се разбира нееднозначно, има изразени противоречащи си тези. Едната, че докладите на главния прокурор представляват обобщена аналитична информация за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, и другата – че Народното събрание е в правото си да изслушва и приема доклади на главния прокурор във връзка с предмета и развоя на конкретно наказателно производство.

Първата теза се извежда от мотивите към законопроект за изменение и допълнение на Конституцията и от разискванията при обсъжданията на второ четене на промените. При официалната обосновка на идеята за допълнителна отчетност на главния прокурор, въвеждането на възможност Народното събрание да изслушва и приема и „други доклади“ на главния прокурор се обосновава с необходимостта от вземане на информирани управленски решения – възможни организационни мерки и във връзка със законодателната дейност на парламента, която да се основе върху реална оценка на криминологичните фактори и съществуващи потенциални и конкретни заплахи за правовия ред.

Това предполага боравене с обработена и организирана по определени критерии информация, а не с доказателства от наказателни производства, пише Цацаров. При обсъжданията в пленарна зала на проекта за промени в Конституцията целта на „другите доклади“ била аргументирана с оглед получаване на необходимата информация за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, реализирането на наказателната политика и противодействието на престъпността.

Тази обосновка кореспондира с идеята, че от главния прокурор могат да се очакват обобщени данни и анализи, които представят комплексно работата на прокуратурата и резултатите от нея по дадено направление или за определен период, и не могат да се свеждат до предмета на конкретно производство. При отсъствието на пределна яснота в мотивите обаче, включително и в средите на народното представителство, се влага и различно разбиране за точното съдържание на докладите по чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията, като то се свежда до работата на прокуратурата по конкретно наказателно дело. Типичен пример е внесен от народни представители проект на решение, съгласно което главният прокурор следва да бъде поканен да представи „доклад за дейността на прокуратурата“ по индивидуално определено висящо досъдебно производство, казва Цацаров. Смятам, че въпросните доклади биха могли да съдържат обобщени данни за дейността на прокуратурата, включително анализи и констатации за тенденции и процеси. Не би следвало Народното събрание да очаква от главния прокурор доклад за предприетото и установеното от прокуратурата по конкретно наказателно производство, както и прогноза за бъдещия му развой, казва Цацаров.