Изненада, хаос и безсилие. Тези три думи доста точно описват хронологията на събитията 5 дни след началото на ремонта на Аспарухов мост.

За съжаление, абсолютно всички факти до момента говорят, че никой от компетентните лица не е направил оценка за размера на последиците, докато тече ремонта на „Аспарухов мост”. Хаосът, безсилието и първоначалните неадекватни реакции, които царят при опитите за решаване на „проблема”, само потвърждават фактите.

Звучи абсурдно, но щетите от ремонта на Аспаруховия мост се очертава да бъдат по-големи от стойността на самия ремонт.

Нима не можеше да се предвиди мащабът на задръстванията и да се предприемат мерки? Можеше, ако някой боравеше с цифри, беше поне малко наясно колко автомобила преминават дневно по Аспарухов мост и каква е пропускливостта му.



Оказва се обаче, че нито Агенция „Пътна инфраструктура (възложител на ремонта), нито държавата (собственик на моста) разполагат с тази информация.

На официално запитване от страна на Moreto.net към Агенция „Пътна инфраструктура“ за броя на преминаващите автомобили през моста бе лаконично отговорено: «Автомобилният трафик по Аспаруховия мост е част от градското движение на Варна и поради това не е обект на изследванията на Агенция „Пътна инфраструктура“»

В услуга на отговорните за ремонта лица, репортер на Moreto.net си направи труда да брои автомобили в пиковите часове. Между 8 и 9 часа на 20 април, бяха преброени 1640 автомобила в посока от Аспарухово към центъра на Варна.

По груби сметки това означава, че около 5 хиляди автомобила сутрин губят поне по 1 час в задръстването на Аспарухов мост и още токова привечер.

Разходът на гориво на лек автомобил при режим „спри-тръгни” е от порядъка, но не по-малко, от 2 литра на час.

При тези цифри дори и третокласник би сметнал, че всеки ден ремонтът струва на варненци над 40 хиляди лева само за гориво.

Загубите при абсурдния обходен маршрут, предложен от Агенция пътна инфраструктура и удължаващ разстоянието с над 60км, няма смисъл да коментираме изобщо.



Последиците от изхабените нерви, фатално закъсняващите линейки, закъсненията за работа и училище (и в без това закъсалата ни икономика и образователна система) едва ли някой е в състояние да калкулира.

Какво може(ше) да се направи?

Като начало можеше гражданите да бъдат предупредени поне със седмица аванс и да бъдат апелирани и стимулирани да използват обществен транспорт.

Общинският превозвач Градски транспорт от своя страна може(ше) да пусне извънредни автобуси до Аспарухово, Галата, вилните зони в района, както и до селата Звездица и Константиново. От Градски транспорт може(ха) да предложат като стимул един билет в двете посоки.

Във Варна и района има няколко туристически корабчета, които общината може(ше) да договори за алтернативен воден транспорт между квартала и града.

Може(ше) да се въведе регулиране на стеснения участък със светофарна уредба или чрез служител на пътна полиция.

При възлагането на ремонта можеше приоритет да е срокът на изпълнение, а не цената.



Какво се случи вместо това?

Болшинството от варненци разбраха за ремонта по трудния начин.

Началото на ремонта бе обявено едва ден преди да се случи и сякаш бе съобразен най-вече с посещението на министър Лиляна Павлова във Варна. Поне така изглеждат нещата отстрани. Едва ли е случайно, че стартът на строежа на нов магистрален водопровод в Аспарухово и стартът на ремонта на моста бяха дадени в един и същи ден и то именно от министърката.

Със започването на ремонта от Градски транспорт разредиха автобусите от и до Звездица и Константиново, а живущите в тези зони се принудиха да се качат на автомобилите си, вместо да разчитат на обществения транспорт.

Мерките, предложени от „Кризисния щаб”, са твърде нереалистични за да се случат в срок, или пък са такива, чиито ефект би бил по-скоро козметичен, отколкото съществен. От Националния съюз на превозвачите пък предложиха "гениалното" решение "Няма автомобили - няма задръствания".

Вместо да се работи денонощно, в първите дни след началото на ремонта на обекта дори и посред бял ден не се забелязваха, нито хора нито техника. Вероятно в резултат от изненадващия и за тях самите старт на ремонта.



За финал

Никой не отрича нуждата от ремонт на Аспарухов мост, но не и на тази цена, не и по този начин. А това е само началото. Същинският ремонт тепърва предстои.