Точно преди 50 години в „Златни пясъци” врати отваря първият „Кореком”. Това става в началото на лятото през 1965 г., а до края на туристическия сезон в курорта са открити още няколко магазина, където се плаща с валута.

Идеята за тях идва от западногермански туроператори, които изтъкват оплакванията на своите туристи, че в България не могат да си купят плажни принадлежности, козметика и цигари. „Балкантурист” и Министерството на туризма изготвят предложение, което е одобрено от Министерски съвет.

Зареждането на магазините се осъществява от 5 чужди фирми, повечето от които са от ФРГ. В началото те внасят единствено посочените стоки, но бързо разширяват асортимента и в "Кореком” започват да се продават бельо, дрехи, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила и дори вестници и списания, определяни като „реакционни”. Продажбата на западната преса обаче е преустановена след намесата на партийните и държавни органи.

Държавна сигурност следи изкъсо дейността на магазините, както и поведението на директорите и служителите на зареждащите фирми. Те прекарват много време в България и са подозирани, че изпълняват разузнавателни задачи. Самите магазини с чужди стоки службите определят като „удобна форма на идеологическа диверсия”, тъй като внесените количества очевидно не са предназначени за западните туристи, а за българите и летовниците от социалистическите страни

„Едва ли ще се намери западен турист, който ще пристигне в нашата страна без часовник или риза. Това очевидно е ясно и на западните търговци, които вече не се занимават с кремове и масла, от които се печели по-малко. Някои от тези стоки, като например шушляците вече нямат пазар в западните страни, защото не се носят. Внасяните стоки в повечето случаи са демоде, излезли от употреба, закупени от търговците на безценица и затова те правят отстъпки на туристите”, пише в секретна справка на службите от 1967 г., изготвена от окръжния началник на ДС във Варна. Документът е публикуван в сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и туризмът”.

Анкета сред продавачките в магазините на „Златни пясъци” разкрива, че само 10 % от клиентите са западни туристи.

„Съвсем рядко немец купува някоя вещ за лична употреба, а англичанин или французин даже не се отбива в магазина, освен случаите когато е помолен да купи подарък на свой български приятел”, пише в същата справка. Според нея всеки втори клиент на „Кореком” е поляк. Гостите от социалистическата страна са особено изобретателни при снабдяването с валута и по време на почивката си въртят незаконна търговия. Те купуват стоки, които после препродават на българите с надценка. Така почивката им излизала безплатна, а някои дори се прибирали с печалба

През първият туристически сезон стокооборотът на валутните магазини на „Златни пясъци” е 330 000 валутни лева. 60 % от сумата остава за фирмите доставчици, а останалата част прибира българската държава. Чистата печалба е преценена от ДС като незначителна, а службите сигнализират за негативния ефект върху приходите от обмен на валута. Неизпълнението на годишния план на държавното предприятие „Балкантурист” за 1965 г. е 210 000 валутни лева, а посочените причини са възможността на чужденците да пазаруват с валута, както и уличният чейндж.

По това време официално една марка се обменя за 50 стотинки, докато „на черно” курсът е 1:1 или 3 лева за 4 марки. Западногерманските туристи имат изгода да обменят пари извън държавните бюра, а българите се стремят да се сдобият с валута и пазаруват в „Кореком”.

При отварянето на първите магазини през 1965 г.стоките се продават срещу валута без значение кой ги купува, тъй като се смята, че валута притежават само западните туристи. Тази практика обаче не просъществува дори до края на летния сезон. В МВР и ДС започват да валят сигнали за изключително голямо търсене на германски марки и щатски долари от страна на български граждани и на тях им се забранено да купуват от магазините.

За да се сдобие с валута персоналът в курортните комплекси измисля всевъзможни схеми. „Сервитьори, бармани, служители в хотелите и др., на които е била предоставена възможност да събират валута от чужденците при плащане на консумации, не отчитаха валутата, а я възстановяваха в български пари, като същата ползваха за лични нужди. От друга страна служители и граждани предлагаха на чужденци да купят от тях валута”, пише в секретна справка от 1965 г.