Kрави, кози и овце, които са с липсващи ушни марки или са на паша без пастир, ще се умъртвяват от ветеринарите. Такава промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност готви Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Мотивът е превенция срещу нахлуващите смъртоносни болести по добитъка от Гърция и Турция. В момента в Турция има над 2000 огнища на шап, а в Гърция върлува заразен нодуларен дерматит, като заболяването стигна до Кавала. То води до треска, обриви по животните, спиране на млеконадоя.

Животните без ушни марки ще бъдат пращани директно в екарисаж. Ще се умъртвяват и тези с ушни марки, но пуснати на паша без пастир. Тяхното месо ще се дарява на Българската хранителна марка, ако проверката във фермата установи, че са клинично здрави.

На въпрос на “Труд” защо здравите животни, чиито собственици са ясни, също ще бъдат умъртвявани, от агенцията по храните обясниха, че целта на мярката е да дисциплинира фермерите.

“Трябва категорично да се прекрати безотговорното отношение на животновъдите. Безконтролното пускане на животните може да доведе до компретиране на хранителната верига, защото може да влязат в контакт с болни животни”, посочи пред “Труд” д-р Дамян Илиев, изп. директор на БАБХ.

Ушната марка дава информация от коя ферма е животното, а с вкарването на номера й в информационната система на агенцията по храните може да се проследи срещу какви болести е имунизирано то, посочи още д-р Дамян Илиев. Ветеринарите няма да правят изключения и в случаите, при които ушната марка се е закачила за дърво и е паднала при паша. Мотивът е, че няма как да се докаже, че точно това се е случило.

Д-р Дамян Илиев, шеф на Агенцията по храните: Трябва да предотвратим черен пазар на болни животни

- Д-р Илиев, съобщихте, че животни, които са без ушни марки, които се предвижват свободно и които пашуват без придружаващи ги пастири незабавно ще бъдат умъртвявани. Защо се налага това?

- Да, за тези животни, за които не можем установим проследяемост, те ще бъдат умъртвявани. Проследяемост означава, че ние имаме ушните марки, въз основа на тях имаме яснота в кой животновъден обект са били и имат извършени имунопрофилактични дейности. За придвижващи се свободно животни, за които можем да проследим, откъде са животните и здрави ли са, тогава санкцията за стопаните остава, но животните ще се даряват за храна чрез Хранителна банка.

- А защо здрави животни, оставени без надзор, ще се отнемат от собствениците и ще се предават на хранителна банка?

- Трябва категорично да се прекрати безотговорното отношение на животновъди. Безконтролното пускане на животни може да доведе до компроментиране на хранителната верига. Тези животни могат да влязат в контакт със заразени животни и така да пренесат заболяване в животновъдния обект. Могат да нанесат щети на земеделски стопани, като влязат да пасат в нивите им, или да предизвикат пътнотранспортно произшествие. Не бива да се допускат такива рискове.

- А, ако имаме казус, при който ушната марка от дадена крава е паднала просто, защото се е закачила за дадено дърво. И в тези случаи ли ще се умъртвяват животните?

- Ние по какво да познаем, че това се е случило? Каква гаранция ще дадем за хранителната верига ние на базата на такава презумпция, след като нямаме идентификация на животното. Разберете че фермерите подменят ушни марки и сега покрай заболяванията, които са в Турция и Гърция вероятността за един черен пазар на животни, които биха подлежали там на умъртвяване е възможна.

Т.е. възможно е стопаните от Гърция и Турция да се опитат нелегално да ги продадат у нас. И там се движат животни без пастири свободно и там съществува този начин на безотговорна грижа за животните. Така че, ако в понеделник здрави животни са били в контакт с болни, то в четвъртък вече ще са болни.

През тези два-три дни няма как да се разпознае, че животното вече е заразено. Рискът е прекалено голям, за да си позволим това нещо да се допуска. В рамките на 20 дни заболяването в Гърция, констатирано на 4 септември, вече е след Кавала.

Говоря за „заразен нодуларен дерматит“, което не е опасно за хората, но е страшно опасно за джоба на фермерите, от него кравите губят млеконадоя, болестта се проявява със силен обрив и треска. При констатиране на такова заболяване се избиват всички животни. Отделно в момента в Турция имаме шап на около 2000 места.

- А защо вместо да се умъртвяват животните, не се изследват, не се държат в карантинен период и ако са здрави да продължат да се отглеждат?

- Ще дам пример и с бруцелозата, при нея симптоми за болно животно почти не се проявяват, а в същото време продукцията мляко и т.н. е опасна за хората. Хората боледуват тежко, а животните почти нямат признаци на заболяване. Затова ушните марки гарантират, че животното е здраво, че неговата продукция е здрава.

Няма как да се направят толкова бързо изследвания, които да гарантират, че животните без идентификация са здрави. Отново повтарям, че можем да станем свидетели на черен пазар на болни животни през границите.

- Как ще стегнете контрола върху частно-практикуващите лекари, които в селата трябва да се грижат за животните?

- Дейността на частно-практикуващите лекари е аутсорствена дейност, за която БАБХ отговаря пред страните-членки в ЕС. Това, че сме възложили на тези доктори да изпълняват държавната имуно-профилактична програма, не ни освобождава от тази дейност.

- Как точно ще се затегне контролът?

- За всяка дейност, която частно-практикуващите лекари извършват, ще бъдат задължени предварително да уведомяват официалните ветеринарни лекари, отговарящи за съответния район какво ще правят и въз основата на анализ на риска, държавният лекар ще проверява дали са изпълнили дейността си.