Постъпки за съдебен процес срещу държавата в Страсбург е направил ст.н.с. д-р Милко Николов. 10 години той води безуспешна борба, за да си върне правата върху близо 50% от капитала на Параходство БМФ, което преди 9 септември 1944 г. е било собственост на баща му Асен Николов. Новата съдебна атака е продиктувана и от скорошната приватизация на флота.

Д-р Николов е сезирал и еврокомисаря по правата на човека, Парламентарната асамблея на съвета на Европа и комитета на министрите. Наследникът на акциите е убеден, че правото е на негова страна и въпреки приватизацията нищо не е загубено.

През 2002 г. 3-членният състав на Върховния административен съд (ВАС) призна правата на наследника. Министерството на транспорта и съобщенията като принципал на БМФ обаче обжалва решението на тричленката. В резултат 5-членният състав на ВАС остави делото без движение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на ниво ВАС. Това е един от мотивите на д-р Милко Николов да започне нова битка в Страсбург. Основният му коз е неотменимото решение с №784 от 21 януари 1994 г. на Върховния съд на Република България, с което Асен Николов се признава за невинен. Върховният съд отменява присъдата за затвор и конфискация на всички движими и недвижими имоти. „Воден съм единствено от уважението към паметта на баща ми“ - посочи д-р Николов.



Възходът на фамилията: От кирпичена колиба до несметно богатство

Историята на рода Николови е достойна за филм. Асен Николов, който историците наричат и първия социален капиталист заради доброто отношение към работниците си, е роден през 1885 г. в село Микре. Син е на Ботевия четник Кольо Семов-Хъша. Заради будния си дух, работливост и трудолюбие селото събира пари и го изпраща да учи във Военноморското училище във Варна. Завършва с отличие и спечелва стипендия за да продължи обучението си в Гент, Белгия. Там среща Маргарета, дъщеря на един от най-богатите белгийски родове - рода Стеарт. Любовта им пламва от пръв поглед. Въпреки че влиятелното семейство на Маргарета се противопоставя, патриотично настроеният Асен се завръща в България. Заедно с аристократката заживяват съвсем бедно в кирпичена къща на поляна извън Варна - в „Аспарухово“. Имали само едно теленце. Дори сред пустошта Николов успява да развие бизнес с агнешки кожи. Когато Маргарета навършва 25 години, повикват я в Белгия и отварят завещанието на дядо й. Става ясно, че аристократът лишава от наследство всички с изключение на най-малката внучка - Маргарета. Заради скромния й характер оставя цялото приказно богатство лично на нея. Тя подпомага семейството и влага белгийските си пари във варненската индустрия. Развиват текстилна фабрика в „Аспарухово“, а мелничарство и дърводелски цех - в с. Микре. През 1945 г. Николов като повечето български фабриканти е осъден от Народния съд на доживотен затвор и пълна конфискация на имуществото му. Преди делото обаче той се намира в Египет, където е изпратен официално от правителството да осигури памук за нуждите на страната. От там той се изселва в Аржентина. Преди да бъде осъден, Николов притежава 1604 акции от "Българско търговско параходно дружество" (БТПД), което е 48% от капитала на дружеството. След демократичните промени държавата предава имотите на единствения наследник Милко Николов. Това са текстилна фабрика "Галатекс" (бивша "Първи май"), части от земята на Варненската корабостроителница и от капитала на Параходство "Черноморски риболов". Ябълката на раздора обаче си остава Параходство БМФ, което е правоприемник на БТПД.