Народното недоволство винаги се дирижира от някого. Сега не видяхме диригента, защото нямаше смелостта да излезе. Той обаче винаги ще свири втора цигулка. Това мнение изказа в предаването „Под лупа” председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев по повод политическата ситуация в страната. Той е категоричен и че на изборите трябва да има един-единствен печеливш – народът.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

- Здравейте. Какво е мнението Ви за случващото се в държавата през последните седмици –протестите, оставката на правителството?

- През моя поглед, това, което се случва, е пълна лудница. Хората не знаят как да реагират. Разбира се, че се присъединявам към протеста, от гледна точка на това, че стандартът на живеене в момента в България е много нисък, монополите са прекалено нагли. След като демонстрантите викаха :”Оставка, оставка!” и правителството падна, аз не видях един щастлив човек. Хората не знаят оттук нататък какво ще се случи. Имат чувства, усещания, желания, но не знаят какво и как. Това не им решава проблема в момента с цените на тока. Говори се гражданско общество да влезе в управлението на държавата. Според мен, това не е логично, не е умно и не е възможно. Влизането на гражданското общество в управлението ще е един цирк – некомпетентни хора да управляват държавата е страшно. Тогава кризата ще се задълбочи.

- Споменахте за ниския стандарт на живот. Кой е виновен за това?

- Както всичко, които са ни управлявали до този момент, така и ние самите. Ние сме виновни, защото много хора са оставили работата си в родни град, там, където могат да се развиват и да градят стандарт, за да се преместят в столицата, защото мислят, че в София ще получават по-голямо възнаграждение. Това не е вярно.

- Какво трябва да се направи, за да повишим стандарта на живот?

- Всеки трябва да си копае градинката, която има, както казва и президентът Плевнелиев. Когато си направим двора, измажем си къщата, тогава ще можем да посрещаме и гости. Това се опитваше да направи премиерът Борисов, изграждайки магистрали.

- Каква е ролята на човека на изкуството в политическия живот днес? Можем ли да направим паралел с 1989 година?

- Точно 1989 г. е примерът. Тогава исканията са политически, започвайки от социални. В момента желанията на хората на улицата вече са политически- за промяната на политическия модел.

- Искат нова конституцията, свикване на Велико народно събрание.

- Кой да я напише тази нова конституция? Кой има самочувствието, че е толкова интелигентен и разбира от всичко, за да направи предложения за нова конституция. Факт е, че исканията вече са политически. Интелигенцията донякъде стоеше безучастно в момента, но интелигенцията тепърва има думата и това е логично. Интелигенцията излезе напреден план, когато се случваше демокрацията у нас, защото съзнаваше мястото си. В момента тя не се припознава в това, което се случва навън, за да я няма.

- Редно ли е да е там?

- Не съм много сигурен.

- Може ли да се направи връзка с това, което се случи 89-та и това, което се случва сега?

- Помня малко. Спомням си обаче дискотеката на Жан Виденов. Беше точно дискотека – три часа има ток, два часа няма. Това не можеше да издържи интелигенцията. В момента става въпрос за нещо различно. Не е хубаво да се правят паралели, не бива. Трябва да се помни историята обаче. В този смисъл искам да припомня как за 5 години по времето на Стамболов, който лично е носел отговорност за управлението на държавата, България е станала икономическото чудо на Европа.

- Сега възможно ли е това да се повтори? Как виждате развитието на България в следващите месеци?

- В момента най-важното, според мен, е Бойко Борисов да се прибере и да си почине, защото му предстои още работа. Той не си е казал последната дума и аз съм сигурен в това. Хубаво е да си почине, защото става лабилен и прави грешки. Да си почине, да преосмисли ситуацията, да преглътне някои обиди, да помисли за ходовете си и тогава отново да застане на мястото си- там, където иска да бъде. Защото той може и вече да не иска да е премиер. Вярвам, че той влезе в политиката с изключително чисти помисли и намерения – за промяна на статуквото, за промяна на системата. Някъде по пътя обаче самият той започна да бърка. Не мога да конкретизирам в какво. Той самият знае и е хубаво да си направи самоанализ.

- Коя е най-голямата му грешка?

- Той си подаде оставката сам, не под натиска на улицата. Той каза нещо много правилно : ”Не искам, докато съм управляващ на тази държава, да я виждам в кръв.” Това е мъжка постъпка. За разлика от други хора, които преди години се криеха като мишки в парламента и народът трябваше да влезе вътре, за да ги извади от там.

- Сега крият ли се тези хора?

- Крият се. Изпокриха се, защото им се разклатиха устоите. Изпокриха се в своите залички и не смеят да кажат нищо. И БСП в момента не искат да вземат управлението.

- Кой смятате, че ще спечели следващите избори?

- Един-единствен трябва да спечели – народът. Това кой ще го управлява е друго нещо.

- Представете си картината – спрени са евросредствата. Какво ще правим?

- Това е най-тежкото нещо, което може да се случи на България точно в този момент. Много е лесно да подкрепяш някого, когато е на власт. Мъжкото достойнство е да го подкрепяш, когато е паднал. Въпросът е да не допускаме да спрат еврофондовете.

- Какво трябва да направим, за да не се стигне до там?

- Да работим. Ние сме всяка вечер на сцената, важното е дали има публика.

- Помня, след 90-та, когато в театрите имаше само няколко души публика. Възможно ли е и сега да се случи това?

- Заради икономическата криза е възможно.

- Протестите бяха ли дирижирани?

- Винаги народното недоволство се дирижира от някого. Винаги! Това е изходна позиция. Сега не видяхме диригента, защото нямаше смелостта да излезе. Същото е, когато се създава ситуация на нетърпимост, говорейки празни приказки от някоя политическа трибуна. Вид дирижиране е да докараш страната до положение, в което народът вече да не може да търпи. Винаги народното недоволство има диригент.

- Той ще спечели ли в този случай?

- Диригентът ще свири втора цигулка. Добрите музиканти и артисти, в момента, в който им мине премиерата, забравят, че са имали режисьор и започват сами да играят представлението. Докато режисьорът не се появи отново, за да гледа представлението и не каже :”Тук това е грешка, трябва да се направи по следния начин.” Диригентът се появява отново понякога, както личностите, които сега изплуваха като лебеди над повърхността на водата и показаха, че са готови да поемат служебно правителство. Появиха се много хора, които повдигнаха глава и декларираха:”Тук съм, дайте ми власт.”. Народното недоволство трябва да е срещу такива личности. Тепърва ще се случват много неща и искам да се прави внимателен анализ на ситуацията, макар и от политически лаици като мен. Трябва да се правят и много внимателно прогнози, защото оставката на Борисов беше изненада за цяла България. Според мен, тя беше изненада дори за ГЕРБ. Затова не искам да правя прогнози, защото не се знае след два дни какво ще се случи. Най-важното в момента е президентът да състави много внимателно служебния кабинет, защото народното недоволство може да се изсипе срещу държавния-глава.

- Тогава?

- Тогава спускаме кепенците на тази държава.

- От какъв сценарии се плашите?

- Най-страшно е държавата да фалира, заради политическата и парламентарна криза. Тогава всички ще носят последиците- не Бойко Борисов, а всички в този парламент и най-вече диригентът. Това е най-страшното. Ако това е някакъв вид сценарии, то той е апокалиптичен. Тъй като съм абсолютен оптимист, не смятам, че ще се случи това. Демокрацията е съзнание, свободата е отговорност, тя не е свободия. Не визирам това, което се случва в момента навън, визирам съзнанието на хората, визирам мислещите хора, които трябва да поемат отговорността да мислят какво правят.

- Интелектуалният елит как се чувства през последните години, какво искаше да се случи?

- Това беше първото правителство, което направи решителна крачка да направи промени в театрите – да въведе делегирани бюджети, допълнително материално стимулиране, да промени системата на работа на театрите, която 50 години беше една и съща. Първото правителство, което предприе тази крачка и заяви :”Работете повече, ще имате повече пари.” – което е факт. Реформата не е довършена, има пробиви. Но се започна. Решителността и на Вежди Рашидов, и на Бойко Борисов, и на финансовия министър тогава, понасят аплаузи. Отдавана трябваше да се тръгне към промяната. Няма вариант един човек да извърши реформа с магическа пръчка и тя да е угодна за всички. Ефектът й се вижда след 5-10 години. Имаме много хубава българска поговорка – „Който не работи, не трябва да яде.”. Затова нека си направим равносметка какво сме дали ние, за да искаме. Моите тези в тази посока не се харесват на обществото ни, защото то тотално забрави да работи и в същото време иска увеличаване на заплатите и пенсии. Затова се обръщам към мислещите хора.