На редакционната поща на Moreto.net пристигна писмо от варненец, изразяващ гражданската си позиция по отношение на палатковия лагер, разположен пред сградата на Община Варна. Публикуваме писмото на С.С. без редакторска намеса:

След продължително отсъствие от града, вчера отидох на място за да видя какво става въпрос. Останах меко казано отвратен и обиден от това което се случва.

Лека му пръст на Пламен Горанов. Със сигурност това е мъж който има своето достойно присъствие в обществото, със сигурност това е човек който категорично изрази своята позиция относно случилото се. Но смятам, че не е нормално толкова продължително време след този инцидент да стоят струпани неща които да напомнят за него. Най-малкото защото всеки има мнение по въпроса и не е нормално една група "протестиращи" да натрапват своето по подобен начин. Една паметна плоча с цветя поддържана от Общината или който друг иска би била напълно достатъчна. В момента сме свидетели как една лична позиция изказана по трагичен за този човек начин се преекспонира и започва поне според мен да придобива различни цели от тази, една трагедия да бъде почетена. В крайна сметка има граници във всичко - и в радостта, и в траура, и в протеста, и в задоволството. Аз ако съм истински приятел на достойния българин Пламен Горанов бих бил обиден вече от това което се случва, и от начина по който името му се ползва за недобросъвестни цели.

Защо казвам недобросъвестни цели?

Както казах, вчера посетих мястото и се почувствах отвратен и обиден. Господата протестиращи от палатките може да ми се обидят от това което ще прочетат, но това не са хора които чисто материално имат вид на хора в нужда. В устите им различих цигари за 5.30лв. кутийката. Бирата се лееше на корем, празни и пълни шишета бира имаше навсякъде около тях. Дори видях един господин който пушеше пура.

Моля, извинете. Хора, които употребяват по едно голямо шише бира на ден и цигари за 5.30лв. кутийката, нямат право да наричат себе си протестиращи или недоволни, от каквото и да е. И с цялата си наглост да гледат минаващите край тях с посинели и подути очи които са станали така едва ли от драма и глад.

Искам да Ви кажа, че в условията на демокрация всеки има право да изказва личното си мнение по всеки начин който не е забранен от закона. Както виждаме всички, за целта дори има два патрула на полицията които следят за обществения ред. Но призовавам всички да изпитваме уважение към прослойката от обществото която наистина е в нужда. Да помагаме и да подкрепяме хората които наистина живеят в стрес защото нямат пари за хляб и мляко. А не да си правим алкохолни сбирки в шарени палатки пред общината, и заедно с най-скъпите бири, цигари и пури да говорим кой кога какво е откраднал от града. И не на последно място, полицията да ни пази за да се напиваме на спокойствие.