БЧК определи като най – сериозните предизвикателства в дейността си наводнението в село Бисер и земетресението в Перник през отминаващата вече 2012 година.

2012 година бе изключително интензивна година, заявяват от БЧК, не толкова успешна е била кампанията по събирането на средства в Перник, тъй като кампанията е била обявена твърде късно, поради обявената по – рано от общината кампания за набиране на средства.

Двама от оцелелите при наводнението в село Бисер разказват за преживяния ужас.

В средата на февруари Мартин и Николай Йорданови имат повод да се обърнат към господ. Триметрова приливна вълна от скъсаната стена на язовир „Иваново” потапя харманлийското село Бисер. Девет души в областта не оцеляват при потопа. За да се спасят, десетки прекарват часове по високите етажи на къщите си.

Мартин и Николай от село Родопи товарят млякото и тръгват за да го продават, както всеки ден. Но потопът ги спира на километър от дома им, а колата се превръща в техен спасителен сал, на който се крепят с часове.

„Излизаме от селото, подминаваме моста и колата пропада. Когато се обадихме на 112 казаха: ‘Излизайте от колата, изчакайте ще дойде помощ.’ Излязохме през прозореца. Вратите не се отварят - водата ги притиска. Грабна ни течението. И пак звъня - викат: ‘Изпратихме кола.’ Е, хубаво, изпратихте кола - една малка аварийна количка. Тя изобщо не влезе. Викам им, че тази кола не може и трябва да дойде по-голяма. Те ми викат „добре, чакайте”. Чакаме го и в тоя момент колата тръгва... Направи 4-5 кавака и спря.”

„Бяхме тогава в такъв капан, че няма място за отстъпление. Викам, ако се пусна, синът остава. Той отгоре на колата реве: Тате, ще се удавя. Не ми се умира... Издържахме,” разказва Мартин.

„Имаше и моменти, в които си мислех да се хвърля, да свърши по-бързо, защото ми причерня вече и нямах сили,” спомня си Николай.

Семейството се изхранва като продава млякото от кравите, които отглежда. Наводнението ги лишава от автомобила, без който не могат да работят. След като разказват за преживения ужас, добри хора им предлагат помощ, те взимат един автомобил, а предложенията са десетки.

И въпреки че много хора съчувстваха на семейството бедстващи и им помогнаха, съселяните не проявили подобно отношение.

„Много хора казват: На нас не ни помогнаха пък вие дето сте загубили една кола веднага от цяла България помощи, това-онова. Намериха се хора, дето да ни подарят и оттам тръгна всичко, станахме трън в очите.