1 416 440 българи живеят в зони, където могат да бъдат залети от наводнения. Това е описано в първоначалните планове срещу наводненията, които изработват басейновите дирекции на екоминистерството. Засега са готови единствено статистиките за минали наводнения и модели какви площи, заводи и жилища ще бъдат залети при бъдещи наводнения.

Плановете за безопасност трябва да са готови до 2015 г., обясни екоминистърът Нона Караджова.

Най-голям брой застрашени от наводнения има на територията на Дунавския басейн, който обхваща цяла Северна България и поречието на река Искър. В тази част от страната потенциално заплашените от високи вълни българи са над 1 млн. души.

Най-застрашените селища в тази част на страната са Плевен и още четири села по поречието на р. Тученица. Тук потенциалните жертви на високата вълна са 116 924 души. Следват Враца и Монтана, където в заливните зони живеят съответно 60 000 и 44 000 души.

На второ място по брой на застрашеното от заливане население е Западнобеломорският басейнов район, където влизат поречията на Струма, Места и Доспат. Тук потенциалните жертви са 305 053 души, като най-много са застрашени жителите на Перник. При наводнение в тази община потенциалните жертви са 87 541 души, като 78 920 от тях живеят в самия Перник.

110 235 са заплашените от наводнения граждани в Източнобеломорския район, в който влизат Тунджа, Марица и Арда. Тук най-големи щети наводнение би нанесло в Казанлък и Кърджали - по около 13 000 жертви. Само черноморската дирекция не е сметнала потенциалните жертви на наводнение.

Държавата няма почти никаква представа какво е състоянието на над 3000 малки и микроязовира, които се стопанисват от общините, стана ясно вчера. Според Нона Караджова един път в годината областните управи правят проверки на тези водоеми. В никоя институция обаче нямало цялостна информация какво е състоянието на стените им и колко вода има. "Стопанисването на малките язовири е задължение на общините. Те си ги поискаха, а и никой досега не е пожелал да ги върне на държавата, защото не се справя. Населението пък трябва да контролира кметовете си", обясни Караджова. Тя призна, че тези водоеми са едни от най-проблемните и най-честа причина за наводнения. "Нека си припомним наводнението в Цар Калоян преди няколко години. Въпреки че накрая там прокурорската проверка обвини големите валежи", даде пример Караджова.

Още на 1 февруари министерството е разпратило предупреждение до всички кметове да източат микроязовирите, за да посрещнат високата вълна от февруарските валежи и задаващото се пролетно снеготопене.

"Предупреждението бе изпратено веднага, след като установихме, че снежните запаси в момента са 11 пъти по-големи от тези през миналата година по това време", обясни шефът на водната дирекция в екоминистерството Асен Личев. Нямало обаче обратна връзка дали микроязовирите са източени навреме. Заради това не било ясно и дали скъсаният яз. "Иваново" е бил подготвен да посрещне висока вълна.

От началото на февруари се подготвят за висока вълна и големите язовири, служещи за водоснабдяване и за производство на електроенергия, съобщи още екоминистърът. Най-много вода е изпусната от язовирите по каскадата "Арда" - "Ивайловград", "Кърджали" и "Студен кладенец". За изпускането на води са предупредени Гърция и Турция.

"Осигурени са вече обеми за посрещане на високи вълни и няма опасност за населението, което живее по реките под големите язовири в страната", гарантира вчера Караджова. Според нея би трябвало кметовете да са изпълнили предписанията за малките язовири и бедствието от с. Бисер да не се повтаря.

Според съобщение на МВР обаче "Ивайловград" прелива, както и яз "Ново Паничево" и яз. "Камчия". Към 16 ч е започнал да прелива и "Студен кладенец", казаха от Гражданска защита. Микроязовири преливат и в област Кърджали.