Незаконно насипване на земни маси край рибарското селище в Кранево е причина за активната свлачищна дейност в района през последните дни. Това коментира пред в. „Черно море“ инж. Красимир Маринов, експерт по хидротехническите въпроси. Той е убеден, че след сухото лято е нелепо да се говори, че подпочвени води са отприщили негативните процеси. Абразия има, но по всичко личи, че дори след февруарския щорм буната и дамбата, които понесоха сериозни поражения, все още продължават да изпълняват своите функции. Геоложкият строеж на терена е предпоставка, но според мен истинската причина за свличането са насипаните вдясно от пътя земни маси. Става въпрос за огромни количества пръст, глина и пр., които явно са били събрани при изкопни работи за големи строежи и най-безотговорно са били изхвърлени на равната тераса между панорамния път Варна – Балчик и склона към брега, твърди инж. Маринов. Той вече е алармирал за проблема лично областния управител Данчо Симеонов.

Насипите са очевидни, но за съжаление, през годините тоновете земна маса са се натрупвали незабелязано за компетентните органи. Уви това важи и за институциите, които по принцип трябва да държат под контрол териториите със свлачищна дейност, отчете експертът. Според него някога на това място е имало дори дерета, които вече са изчезнали. Съществуването им може лесно да се докаже чрез стари топографски карти например. Сега водата под насипите няма как да се стича и буквално разяжда терена, категоричен е инж. Красимир Маринов.

Наблюденията му потвърдили, че пукнатини са започнали да се образуват и по панорамния път. Тъй като водата действа направо като олио за свлачището, при проливните есенни дъждове активността му ще се увеличи, убеден е специалистът. Той е категоричен, че човек не може да се бори с природата, но пък може да направлява нейните процеси. Ако мерките се забавят обаче, ще бъде твърде късно, за да се предприеме каквото и да било стабилизиране на терена.

На този етап според мен, за да се спаси територията, е достатъчно да се преоформи бреговият откос. Нос Екрене, на който някога е бил построен фарът, вече не съществува. Би трябвало да се възстанови. От свлечените материали може да се оформи контрафорс. Вероятно ще се наложи да се използват и „тетраподи“, и камъни, с които дамбата да се изнесе навътре в морето, посочи още инж. Маринов, но не се ангажира с евентуална стойност на необходимата за целта инвестиция.