Освободиха колите, които четири дни бяха в капана на свлачището между Златни пясъци и Кранево. Тежкотоварна техника разчисти част от терена и осигури достъп до автомобилите, съобщи за Дарик народният представител от ГЕРБ Емил Радев.

Да се запознаят със ситуацията, на мястото на бедствието днес пристигнаха експерти от регионалното министерство. Те ще направят оценка, за да може в кратък срок да се вземат мерки за ограничаване на стихията, обясни Радев.

По думите му в хазната има отделени над 2 млн. лева за проектиране и укрепване на свлачища. Една част от средствата екстремно могат да бъдат ползвани и за свлачището край Кранево, поясни депутатът.

Сега всички, които пряко или косвено са засегнати от бедствието, се молят да няма дъжд. При евентуален внезапен валеж положението там може да стане страшно, твърдят експерти. А най-обезпокоителното е, че навлизаме във влажен период. „Това е огромен проблем. Може да се активизира целият процес, който в момента затихва”, поясни Йордан Йорданов, шеф на „Геозащита” във Варна.

Според специалистите свлачището между Златните и Кранево е най-голямото в България, значително надминава мащабите на „Трифон Зарезан“.

Проблемът, на който трябва да се намери спешно решение, е как да се спаси главният път Варна–Балчик. Притесненията са, че свлачището вече е тревожно близо до шосето – на 50, а на места и на 30 метра.

„Лошото е, че се забелязва увеличаване на пукнатините на пътя. Затова призивът ми е всички шофьори, които минават по пътя, да карат по-внимателно. Не казваме, че ще се срути, но нека да шофират по-бавно”, каза заместник областният управител Славчо Славов. Според него много вероятно е движението на тежкотоварни автомобили по главния път да бъде ограничено.

Шефът на „Геозащита“ потвърди, че са се появили пукнатини и в следващите дни те ще бъдат следени изкъсо.

„Вчера за първи път засякохме едни пукнатини. Ще видим дали има развитие и дали са в резултат на свличането на земни маси или са технологични пукнатини”, поясни Йорданов.

В петък ще излезе доклад за причините за свлачищните процеси в района и нанесените щети. След това ще се търсят варианти за финансиране на укрепителните дейности.