Най-новите разкопки в археологическия комплекс Провадия – Солницата доказват, че мястото е било не само най-старият солодобивен център в Европа, а и най-старият праисторически град на нашия континент. Той е възникнал преди повече от 6500 години, твърди проф. Васил Николов, ръководител на екипа, който проучва района. Археолозите се натъкнали на каменни бастиони, които датират от 4700 – 4200 г. пр. Христа. Някога зад тях е кипяла най-голямата индустрия на своето време

Специализираното производство на солните „кюлчета“, които в праисторическата древност играели ролята на пари, превърнало солницата край днешна Провадия в „монетния двор“ на региона. Там се добивали до 5 тона сол от пещ.

Каменните стени с дебелина около 2 метра и височина към 3 метра пък са най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани досега на територията на Стария контенент. В момента проучваме 3 последователно съществували каменни крепости, в които древните хора са пазели от грабители най-ценната суровина за онова време – солта. Тогава златото било единствено белег на престиж. Същата функция имала и медта. За разлика от тях солта позволявала да се развива търговия на дълги разстояния. Като разменна монета тя осигурявала храна и всякакви други блага. На площ от около 105 м в диаметър зад бастиона живеели между 300 и 350 души. Те се занимавали с производствения процес. Обитавали двуетажни къщи и били доста заможни, ако се съди по намерените находки, в това число и медните игли. С тях богатите праисторически мъже закрепвали кокове на главите си – прическа, която съвременните хора свързват с женските коси.

За богатството на този праисторически град свидетелстват и намерените керамични съдове, но и проучванията на некропола. Предполага се, че той се простира на площ от около 5 дка. Това лято археолозите открили още 18 гроба. Те датират от края на „златната ера“, когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива.

Учените се удивляват от странни гробове на убити и разфасовани мъже. Едно от телата изумява с липсата на долните крайници. Гръдният кош бил разрязан и в него били напъхани двете ръце, едната от които била счупена. На този етап можем само да гадаем за причините за това погребение, коментира проф. Николов. Според антрополжката Катлин Максуин от университета в Единбург, която участва в археологическите проучвания, съществува вероятност трупът да е пренесен, след като е започнало разлагането му. При всички положения обаче това е бил знатен човек – до главата му открихме типичната за знатните хора медна игла, уточни проф. Николов. Той призна, че находките свидетелстват за

странни обредни ритуали, които нямат аналог по света

Археолозите открили кост, забита над таза на един от погребаните в некропола мъже. Главата му била покрита с керамичен съд. Труп на жена пък бил мистериозно погребан по очи с вързани ръце и крака, извити зад гърба. Учените се натъкнали и на тяло, което било повторно погребано. За него се предполага, че е на мъж, убит с медна брадва. Да разгадаеш погребалната обредност на праисторическите хора, е почти невъзможно. Теорията, че ритуалите се правят срещу вампирясване, е напълно абсурдна в тези случаи. Бихме могли да допуснем все пак, че някои имат за цел да попречат на душата да вредителства, призна проф. Николов. Голям интерес за учените представлява и тройният гроб на майка с две деца. Жената е била доста едра, на около 30 години. Предполага се, че е умряла вследствие на епидемия. По всичко личи, че болестта се е разразила при залеза на уникалния индустриален център. Той е просъществувал към 500 години. Най-вероятно краят на тази цивилизация настъпил с рязко затопляне на времето, в резултат на което солените извори пресъхнали, смятат археолозите. Те вече са убедени, че

праисторическият човек въобще не е бил първобитен,

както пише в учебниците.

Научните публикации за изумителните разкрития за живота през халколита вече са готови, но няма да видят бял свят, преди да мине около година. Точно толкова е необходимо, за да се направи точно датиране на някои от находките в Оксфорд.