18 гроба са открити при проучването на некропола в Провадия-Солница. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Васил Николов от Национален археологически институт и музей на БАН, който е ръководител на археологическия екип на Провадия-Солницата. Днес проф. Катлийн Максуини от Единбургския университет в Шотландия е посетила Провадия за няколко часа и е направила бърза експертиза на разкритите гробове. Екипът на проф. Николов работи от няколко години с проф. Максуини. В разкритите 18 гроба са открити 20 скелета, тъй като в един от тях има три. Гробовете са от края на каменно-медната епоха, края на късния Халколит. Това е около 4300-4200 години преди Христа и е последната фаза на развитието на живота в градския център на Провадия-Солницата. „Проф. Максуини каза, че вижда много интересни варианти на погребване, скелети, които показват особено отношение към трупа”, каза проф. Васил Николов. В един от гробовете е бил положен половин труп. Тялото е срязано на две над таза. Горната част е положена с всички почести. Човекът е имал висок престиж. Над черепа е открита медна двуспирална игла – игла, която отгоре се разклонява с две спирали. Това е белег на много висок престиж. По това време мъжете, които са били свързани с култа на Богинята-майка и са били нейни жреци, задължително са носели кок и именно тази двуспирална игла е крепяла кока. В гроба са открити и няколко керамични съда, които са били положени до скелета в гробната яма. Гръдният кош е бил разцепен по дължина. Дясната ръка е била отрязана и е сложена вътре в гръдния кош, а лявата ръка е била свита така, че в частта от лакътя до пръстите също е сложена вътре в гръдния кош. Разкрит е един вторичен гроб. В него е погребан човек с висок социален статус. Той е погребан, а след това са ексхумирани скелетните останки, керамични съдове, една медна двуспирална игла. Едрите кости и черепът, медната игла, макар и натрошени керамичните съдове, всичко е препогребано в нова гробна яма. Точно в средата на челото, високо над носа, има кръгла дупка, получена от медна брадва, която от едната страна е като шило, а от другата страна е като брадва. Той един път е ударен с острата част и е направена дупка, а след това втори път между носа и дупката – точно по линията на носа и челото е ударен с брадвата и челото е разцепено. Между тези двата гроба е открит и един на една много възрастна за времето си жена – на възраст между 50-60 години, което се е случвало много рядко, посочи проф. Николов. Открит е гроб, в който главата на мъртвия, който е мъж, е покрита с голяма керамична паница, а в таза има забита една кост. Открит е и един троен гроб на майка – около 30-годишна, много едра жена, с две деца. Тя е положена надясно с леко свити крака. Главата й лежи на един голям камък. На краката й е сложено едно починало дете, а другото дете е зад гърба й. Децата са на възраст четири-пет години. Проучването на некропола не е довършено. Почти всеки от гробовете на некропола е с някакви особености. Ние работим на 400 кв. метра, а некрополът е 5 декара и е на много дълбоко, каза още проф. Васил Николов

До този момент откритите гробове в района стават общо 26 на брой. В проучванията се включва и професорът по биоархеология Катлийн МакСуини от университета в Единбург.

Некрополът е с размери от около 5 дка. и се намира в непосредствена близост до Солодобивния център, който датира от преди повече от 6500 г. „Това може би е най-ранното селище от градски тип в цяла Европа. Ако някой ми беше казал, че от този праисторически период ще открием останки от каменни укрепления, сигурно нямаше да му повярвам”, коментира проф. Николов. Каменните стени са с широчина 2,5 м. и са изградени с цел да предпазят солницата от честите набези. По онова време солта е била най-ценната суровина и се е ползвала като разменна монета, твърди професорът. Златото, по думите му, е било само белег на престиж. Той намира тясна връзка между културата на Варненския халколитен некропол и Солодобивния център, като дори предполага, че златните предмети намерени в некропола са били разменени срещу добиваната край Провадия сол.

В момента във Великобритания се правят радиовъглеродни изследвания за датиране на селищната могила. Резултатите ще бъдат огласени до година.