Днес всички българи свеждат глава пред подвига на Христо Ботев и неговите четници.

Точно преди 136 години трагично загива един от най-големите ни национални герои. Във Врачанския балкан Ботев, заедно със своите четници, за последен път се сражава за родината си, слагайки края на зверски потушеното Априлско въстание.

Революционерът осъзнава обречеността на априлци, но умира с мисълта, че гърмежът на пушките, писъците на децата и воплите на умиращите най- накрая ще стреснат Европа. И тя ще обърне поглед на изток към „сичките краища на паяжината", където е „тихо и мирно".

Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите. През 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

За първи път 2 юни се отбелязва през 1884 г., но само във Враца и Пловдив. Официален ден е от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Общоградско поклонение и заупокойна молитва с полагане на венци и цветя започва в 11.30 пред паметника на Христо Ботев в Морската градина във Варна.