Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент гласувахме против изпращането на АCТА за становище в Европейския съд. Този вот беше за лакмус за настроенията в групата. От нашето решение няма да има фактически последици, но искахме да дадем ясен сигнал за нашата воля на докладчика Дейвид Мартин, както и на председателя на водещата комисия по международна търговия Витал Морейра - и двамата социалисти.

За какво става въпрос? Имам чувството, че привържениците на АCТА се уплашиха от масовата реакция на общественото мнение срещу този договор. Оказа се, че цената на преговорите, водени на тъмно е, че в него има много пропуски и недомислици. Сега се опитват да проточат нещата, с надеждата, че обществената съпротива ще утихне. Един от начините това да стане, е да се измислят процедури и да се пишат междинни доклади.

Аз съм против питането на Европейския съд дали АCТА отговаря на европейската законодателство по няколко причини.

Първо, даже и да отговаря, това не прави споразумението приемливо. Въобще не разбирам, когато ми говорят, че неговата ратификация не налагала промяна в европейското законодателство. Тогава защо да го ратифицираме? Освен това неизбежно ще се наложат промени в национални законодателства на страни-членки.

Второ, Европейската комисия вече заяви, че ще пита съда (впрочем защо ли още не го е направила). В тази процедура Европейският парламент е страна, защото той трябва да го ратифицира, така мнението ни ще бъде потърсено. Какъв е смисълът да питаме още един път, да създаваме повече бумащина може би? Ама парламентът щял да зададе въпросите, както си искал. Не съм съгласен, защото възможният въпрос е един - отговаря ли АCТА на европейското законодателство. И, както стана дума - отговорът няма практическо значение, защото той няма да се различава от този, който съда ще даде на Европейската комисия.

Трето - въобще не виждам смисъл Европейският парламент да пита съда, само защото получавал това право по Договора от Лисабон. Да пита по други поводи!

Очевидно тези аргументи споделят и повечето от колегите ми. В този си вид, споразумението АCТА трябва да бъде забравено, не отложено. Борбата с кражбата на интелектуална собственост не бива да е за сметка на развитието на интернет технологиите.