Набира сила глобален протестен отпор срещу международното споразумение ACTA.

То е било ратифицирано на ниво посланици на страните членки на ЕС по време на специална церемония в японската столица Токио на 26 януари.

Официално съобщение за споразумението има и на сайта на японското външно министерство, от което става ясно, че и българската страна фигурира измежду 22-те, които са подписали документа. Официално съобщение за това от Външно министерство обаче все още няма. Очакваме информация с подробности около включването ни в споразумението.

ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement предвижда налагането на драконовски ограничения в световната мрежа, които имат потенциал да ликвидират напълно свободното споделяне на информация в нея, пише kaldata.com.

ACTA е със съдържание, което е сходно с двата американски проектозакона SOPA и PIPA, които срещнаха яростна съпротива от видни компании от технологичната индустрия и най-вероятно няма да минат пред Сената.

Началото на ACTA беше поставено през 2006 година по инициатива на САЩ и Япония. През същата година в обсъжданията около съдържанието на споразумението се включиха и някои европейски държави. Подготовката на инициативата още от началото е била свързана със секретност и закрити преговори между различните страни.



ACTA все още не е в сила, тъй като се нуждае от ратификацията на Европейския парламент. Това трябва да стане през това лято.

Ако споразумението бъде прието, ще се постави под въпрос съществуването на сайтове с генерирано от потребителите съдържание, тъй като собствениците им ще носят наказателна отговорност дори за данни, които не са качени от тях.

Най-засегнати ще бъдат форумите; сайтовете, позволяващи потребителски коментари; видеопорталите и безплатните хостинги за файлове. Международното споразумение ще даде на държавните власти повече инструменти за натиск върху доставчиците на интернет, които със сила ще бъдат принуждавани да ограничават достъпа до определени ресурси, за които се смята, че нарушават нечии авторски права.

Като част от негодуването срещу споразумението в интернет вече се появи и специален сайт - stopacta.info. Основният проблем на това споразумение е, че преговорите се осъществяват тайно.

Данни от документите около него показват, че основната цел на договора е подписалите го страни да приложат политики срещу споделянето на файлове.

В AntiACTA сайта са поместени и мнения на несъгласни със споразумението. Интелектуалната собственост трябва да бъде защитена, но не трябва да бъде поставяна над индивидуалните права на поверителност и защита на данните, пише Питър Хустин от Европейския орган за защита на данните EDPS.

Най-сериозни за момента са протестите в Полша, където вече втори ден се организират митинги срещу подписването на ACTA.

Още през 2008 г. над 100 организации поискаха повече прозрачност около споразумението.

Според писмото, обществените организации се опасяват, че ACTA може да:

* изиска от интернет доставчиците да следят всички комуникации на потребителите в Мрежата, да прекратяват връзката на своите клиенти след неколкократни оплаквания за нарушения от страна на държателите на авторски права, да разкриват самоличността на обвинените в нарушаване на авторските права, по възможност без съдебен процес;

* се намесва в честната употреба на материалите със запазени авторски права;

* криминализира peer-to-peer споделянето на файлове;

* се намесва в легалната паралелна търговия със стоки, включително препродаването на търговската марка на фармацефтичните продукти;

* налага отговорност върху производителите на активни фармацефтични съставки, ако те бъдат използвани за направата на фалшиви лекарства;

* неправомерно да криминализира действияс нестопанска цел, без последствия за публичното здравеопазване;

* неправомерно да отклонява обществени ресурси в подкрепа на частни интереси.

Във френски видеоклип, озаглавен „Европейският парламент скоро ще ратифицира ACTA", несъгласни със споразумението пишат:

Представете си, че вашият интернет провайдър следи всичко, което правите. АКТА е търговско споразумение за борба с фалшификациите. Маскирано като търговско споразумение, то отива далеч зад това.

Зад последните години то е тайно договорено в 39 страни, но договарящите го не са демократично избрани представители. Те не ни представляват, но тайно правят закони зад гърба ни, заобикаляйки нашите демократични права.

Те налагат нови наказания, за да спрат он-лайн обмена на файлове. АКТА цели да направи доставчиците на интернет и на он-лайн услуги правно отговорни за дейността на техните потретили, превръщайки ги в частна полиция и съдилища за авторските права, цензуриращи своите мрежи.