Публикация на „Народно дело“ от миналата седмица извади на показ пореден пример как бюрократичните абсурди могат да бъдат опасни не само за обществото, но дори пряко да застрашат здравето и живота на гражданите. В капана на институциите попада къща на ул. „Цар Иван Шишман“ №5, която дадохме като пример за това как сгради в иначе престижната и скъпа за живот Гръцка махала са заплашени от срутване. Информацията ни, че имотът е частен, се оказа не съвсем точна, но пък стана ясно, че именно държавата, като негов съсобственик, е отговорна за плачевното му състояние.

В този случай първо общината, а после областната администрация последователно влизат в ролята на вироглавия и леко налудничав съсед, който отказва да се съобразява с хората, с които дели един покрив, дори това да е и в негова вреда. И така 20 години, докато парчета от къщата започнат да падат. Частните съсобственици на къщата, получили я след реституция, правят две десетилетия опити да откупят държавния втори етаж. Преписката се води с общината по времето, когато кмет е Христо Кирчев, а после с областната администрация. Резултатът е нулев. Държавата е настанила наематели в дома и отказва да обсъжда продажбата на дела си на другите съсобственици. Последният такъв отказ е подписан преди около година от областния управител Данчо Симеонов. Заедно с това обаче държавата не дава и никакви пари за поддържането на сградата. Нещо повече, преди 3 години комисия от областната администрация дава тежка присъда за бъдещето на сградата. Заради конструкцията с гредоред евентуален основен ремонт на сериозно напуканата фасада на къщата е обявен за невъзможен и нецелесъобразен. Това заключение дава кураж на частните съсобственици да искат отново да станат собственици на цялата сграда, за да могат да я съборят и построят нова на мястото. Това не е проблем, защото, макар и стара, къщата не е архитектурен паметник. Както казахме по-горе, резултатът е пореден отказ, който оставя абсурдното усещане, че държавата няма да направи нищо за сградата, докато тя не тръгва да пада окончателно.

Съсобствениците подозират прикрити интереси

Собственикът на една трета от сградата - Николай Рачев, коментира пред „Народно дело“, че колкото и да търси друго обяснение за поведението на държавните чиновници, не може да открие друг мотив за него, освен че някой външен човек има намерение да купи държавния етаж на къщата. „Явно целта е да бъде продаден на някой „наш човек“ и затова не искат ние да я купим.“ Рачев също така признава, че иска да купи собствеността, за да събори къщата, преди тя сама да се е срутила върху главите на обитателите й. Самият той няма парите за покупката, но разчита на инвестиция от строителна фирма, която също е станала съсобственик на сградата в течение на годините. „Таванът тече като кошница, неподрязани клони на дървета отвън буквално рушат фасадата и никой не иска да ни обърне внимание“, възмущава се Рачев.