Астрономи са идентифицирали 27 нови потенциални циркумбинарни планети – светове, които обикалят около две звезди, подобно на измислената планета Татуин от вселената на Star Wars.

Откритието идва символично на 4 май, известен сред феновете като Star Wars Day. До момента учените са потвърдили едва около 18 циркумбинарни планети, докато известните екзопланети около единични звезди вече са над 6000.

Новите кандидати се намират на разстояние между 650 и 18 000 светлинни години от Земя.

„Благодарение на емблематичната сцена със залеза на Татуин всеки може да си представи как изглежда планета с две слънца“, коментира Бен Монтет от University of New South Wales, старши автор на изследването.

Повече от половината звезди във Вселената са част от двойни или множествени системи, което означава, че подобни светове може да са далеч по-разпространени, отколкото се смяташе досега.

Досега циркумбинарните планети се откриваха основно чрез метода на транзита – когато планета преминава пред звездата си и причинява кратък спад в яркостта ѝ. Този метод обаче работи само при идеално подравняване спрямо наблюдателя на Земята.

В новото изследване учените използват различен подход – т.нар. апсидна прецесия. Методът проследява малки отклонения в орбитите и времето на взаимните затъмнения между двете звезди, което може да издаде наличието на трето тяло в системата.

Водещият автор Марго Торнтън обяснява, че след анализ на 1590 двойни звездни системи екипът е открил 36 системи, чието поведение вероятно се обяснява с наличие на трети обект. За 27 от тях има голяма вероятност да са планети.

Все още са нужни допълнителни наблюдения, за да се потвърди дали обектите наистина са планети, а не кафяви джуджета или малки звезди.

Потенциалните нови светове вероятно варират по размер от Нептун до обекти, до десет пъти по-масивни от Юпитер.

Откритието е направено с помощта на космическия телескоп Transiting Exoplanet Survey Satellite, изстрелян от NASA през 2018 г.

Според астрофизици подобни планети вероятно имат екстремни условия, но не е изключено някои от тях да се намират в т.нар. обитаема зона – на подходящо разстояние от двете си звезди, където температурите позволяват наличие на течна вода.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.