Зачестилите оплаквания в Комисията за защита от дискриминация, касаещи лечението на онкоболните в държавата, в това число животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия, индикират за необходимост от цялостното привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище.

Сигналите са както от пациенти, така и от практикуващи лекари в съответната област. Образуваните преписки в КЗД бяха седем на брой, но в хода на едно от производствата почина засегнатото лице, страдащо от онкологично заболяване, и не доживява правото си на защита и съвременна медицинска помощ като палиативна помощ и подкрепа за борба със страшното заболяване.

Във всеки един от случаите, касаещи пряко човешкия живот, се поставят проблемите за отговорността на държавата в условията на непрекъснато нарастващ брой лица, страдащи от тежки форми на онкологични заболявания. Те оформят голяма група от населението в изключително уязвимо и зависимо положение.

В провежданите проучвания КЗД констатира, че Националният раков регистър, водещ статистиката с данни за онкоболните, не е общодостъпен за данни, събрани след 2008 г., т.е. за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. няма достъпна актуална информация.

Служебно събраната информация съдържа данни, че действащата методика за финансиране на лъчетерапията генерира сериозни загуби на лечебните заведения със съвременна лъчетерапевтична апаратура. Изчислено е, че себестойността на един пациент при 20-дневен курс на лечение на линеен ускорител е около 4000 лв. Към настоящия момент НЗОК заплаща по клинична пътека № 258 (високо-технологично лъчелечение на онкоболни и неонкологични заболявания) около 1900 лв., без да се отчита продължителността на лечебния курс. Разликата до 4000 лв. се поема от съответната болница.

По предварителни изчисления един курс на лечение с новата методика за модулирано по интензитет лъчелечение (IMRT) ще струва около 10 000 лв., като се има предвид, че клиничната пътека е същата - №258, със същите 1900 лв. по нея. Само за сравнение в Турция подобно лечение струва около 10 000 евро. Цената на лечение с този метод в страните от ЕС варира, но никъде не е по-ниска от 16 000 евро и всичко се поема от държавата.

По време на производствата е констатирано също така, че оборудването в България със съвременни апарати за лъчелечение не е на препоръчителното за Европейския съюз равнище. В страните с добре развито лъчелечение се счита за норма наличието на един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души население. В България към момента работят само 5 линейни ускорители за население от 7,35 милиона души.

На един апарат за перкутанно лъчелечение (облъчване през кожата с гама или Х-лъчи) с високоенергийни източници като капацитет годишно се препоръчва лечението средно на 400-500 пациенти. На един такъв апарат у нас се падат средно около 900 пациента, като въпреки свръхнатоварването на апаратите листата на чакащи се удължава непрекъснато. Казано по друг начин, броят на чакащите лечение онкоболни надхвърля няколкократно капацитета на апаратите. Резултатът е липсата на своевременно лечение за около 8000 болни годишно. Към така поставения проблем се наслагва и проблемът за несравнимо по-ниското от европейските нива заплащане на труда на медицинските кадри, което води до отлив на специалисти онколози.

Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването” е заявило желание да участва в производството пред КЗД като заинтересована страна.