Учени от Института по биоорганична химия към Руската академия на науките, съвместно с техни колеги в чужбина, в момента разработват наносензори, които да се използват за диагностициране и лечение на рака на млечната жлеза, пише inews.bg.

“Целта на нашия проект е да създадем магнитно-плазмени хибридни сензори, които да се инжектират в тялото, които да се насочват към раковите клетки и да действат терапевтично и диагностично на това заболяване”, обяснява един от учените в екипа Александър Феофанов.

Към днешна дата ракът на гърдата е най-разпространеното злокачествено заболяване от този вид сред жените на планетата. Според данни на Световната здравна организация от него годишно умират около 0.5 млн. представителки на нежния пол. Основният проблем, че диагностицирането в ранен стадий е силно затруднено заради липсата на достатъчно добри методи за диагностика. Така например чрез мамография лекарите установяват развитие на рак на гърдата в едва 12% от случаите.

Поради тази причина проектът е изключително важен, тъй като ще реши този проблем. Екипът на Феофанов си сътрудничи активно с учени от Франция и Германия. Те предлагат създаването на въпросните наносензори, които ще търсят поражения по клетките на млечната жлеза. Ако намерят такива, те ще се закрепват за тях. След това ще образуват специални молекули, които ще светят при облъчване с лазер. Така за лекарите ще бъде много лесно да диагностицират заболяването навреме.

Паралелно с това наносензорите ще могат и да унищожават злокачествените образувания, използвайки лекарството в себе си. Паралелно, чрез нагряване с лазер, обвивката им ще се нажежава и ще “изгаря” раковите клетки, като така ще предотвратява и разпространението на болестта, съобщава “РИА Новости”.

Към момента по проекта са били изпробвани няколко различни вида материали и химични съединения, които биха могли да се използват за направата на въпросните наносензори. Вследствие на експериментите вече е избран материал. Той представлява миниатюрно химическо съединение с размер една милионна част от милиметъра. Материалът се състои от две структури – органична от въглерод и кислород и неорганична – от злато или окиси на метали. Химическото съединение между тях стабилизира новата наночастица и й позволява да генерира хибридни системи, които да изпълняват посочените задачи.