Само 8 души реално съставят големия и най-важен “Речник на българския език”.Пишат го вече десетина години и са стигнали до буквата “р”. Това е изключително обемна работа, която включва всички възможни думи от времето на Петър Берон - 1824 г., досега.

В последните години трудът на езиковедите е изключително затруднен заради липсата на пари и съкращенията в Академията. След 1989 г. се правят първите промени в томовете на речника, защото идва нареждането от тях да се изчистят тезисите на бившия първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Преди това имало разпоредба към всяка буква, още от първата “а”, да има тезис на Живков. След новата заповед езиковедите почват да чистят 8 тома от речника и да дават нови обяснения в т. нар. речникови статии. “Чистенето” на практика е претопяване на старите и писане на нови. В момента работата по новите върви с 4 тома назад. Издадените са 13.

Още един любопитен факт има с този речник - никой не иска да го издава, защото е скъп и непечеливш. В зората на демокрацията с това се нагърбва една по-малка печатница, която и до ден днешен го прави. Нито една институция, включително Министерството на образованието и Министерството на културата, обаче не проявява интерес да го закупи или поне да го съфинансира и разпространи. Дори издателството на БАН “Марин Дринов” не се заема с речника. Другите речници, които се пишат, също са подминавани от издателството на Академията и се печатат другаде. Десет години например чака за издаване Старобългарският речник, докато излезе на пазара. Също толкова стои и Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. Единственият, който е отпечатан бързо и има печалба от него, е Етимологичният речник.

Ст. н. с. Светла КОЕВА, зам.-председател на Института по български език и специалист по компютърна лингвистика: Европа - с бяла книга за езиците

- Г-жо Коева, кога най-после речникът на българския език ще стане електронен и ще може да се ползва цялата информация от него официално и без проблеми?

- Ще ви отговоря на този въпрос. Но преди това ще ви разкажа какво се прави в момента и то се отнася за целия Евросъюз. Компютърни лингвисти от всички държави разработват четири научни проекта за работа с различните езици и използването им свободно чрез информационните технологии от всеки човек. Целта е да се направят достъпни езиковите ресурси и технологии, които в момента съществуват. Става дума за компютърна обработка на езика - например програми за машинен превод, за автоматично извличане на най-важната информация от текста, както и за по- простички програми като тези за предложения за корекция на правописа или на граматиката. Някои от тях под различна форма съществуват и сега. Целта е да се направят по-добри. Голямата идея е езиковите технологии така да се доразработят и да се използват, че да се преодолеят езиковите бариери в съвременна Европа, без да се губи нито един език и без да се дава приоритет на друг.

Всеки, който използва интернет, да може да го прави на своя език, дори когато работи с информация, написана на друг. Има статистически данни, че ако преди няколко години доминиращият език, на който са били публикациите в интернет, е бил английският, в момента далеч не е така. Защото останалите доминират едновременно. В смисъл че има публикации на все повече езици.

- Може би по-голяма част от хората просто работят или ползват само своя език, но това едва ли прави английския по-малко употребяван?

- Много от потребителите на интернет не могат да използват свободно английския. Има и доста голям процент, които предпочитат да получават информация на собствения си език. Например при електронна търговия е доказано, че тя върви много по-добре, когато се извършва на родния език на потребителя. С програмите, които се разработват на европейско равнище, ще стане възможно човек да ползва тези сайтове на своя език. Така ще е по-лесно да си резервира билети по интернет, места за ресторанти или хотели, когато отива в чужбина.

- А електронният речник на българския език има ли го, работи ли вече?

- Има компютърни речници на българския език. Този, които може да се изтегли от страницата на Института по български език, е официален и може да се ползва от всички, включително и от учениците. Може да се прави и проверка на правопис и на граматика. От близо година и половина разработваме програма за свободната проверка на документи в интернет.

- Какво представлява?

- Тя е за човек, който няма текстообработваща програма или е на почивка и трябва бързо да провери нещо. Качена е на нашата страница. Има и електронен вариант на граматичния речник. В него думата не е просто в електронен формат. В него като има 85 000 основни форми, а като словоформи - около 1,5 млн. Компютърният речник е много по-различен от простия електронен речник.

В него една основна форма може да генерира различни форми и да им се припишат различни граматични характеристики. От една дума са препраща към всички свързани с нея. Речникът се ползва при програмите за компютърна обработка, например при превод - ако има текст, който трябва да се преведе на един или няколко чужди езика. Например думата “син” - има няколко значения, може да е прилагателно или съществително. Изолирана от контекста, програмата не може да го разпознае и преведе, така както на нас ни е нужно. Или “бели” - от “бял” или от “беля лук” .

В тези случаи целта на този компютърен речник е да направи програмата такава, че при автоматичния превод да се даде най-близкият до контекста текст, както и да се определи граматиката. В момента в “Гугъл” има голяма вероятност нещо да бъде преведено добре и това може да помогне човек да разбере текст на чужд език. Наред с това обаче се разработват и множество европейски проекти, които са насочени към автоматичния превод. Знаете ли, че в Европа има бяла книга за езика?

- Не. Защо, ще “изчезват” езиците ли?

- Тя е за това да се покажат богатството, характерите му особености и как навлизат новите думи. Ние например сме написали, че има думи, които трудно се приемат особено от възрастните хора. Защото тяхната вътрешната структура противоречи на фонетиката и морфологията на българския език и по-възрастните хора може да не ги разбират. Основното предназначение на белите книги е да покаже, че езиковите технологии могат да бъдат прилагани навсякъде. Въпросът е, че езикът трябва да се поддържа, защото иначе всички ще говорят развален английски в просто сегашно време.

- Защо според вас езиковите правила затрудняват все повече и повече учениците?

- Лично моето мнение е, че правилата трябва да са ясни и прости, да са разбираеми, а не да се преподава лингвистична теория, позната само на специалисти. Това не е трудно да се направи.