Големите фирми са по-добри работодатели от малките и средни предприятия - заплатите там са по-високи, а работното време по-малко, показва изследване на НСИ на пазара на труда миналата година сред около 30 000 работници. Изследването бе представено от президента на КНСБ Пламен Димитров, предаде БТА. Според данните над половината от наетите в големите фирми са обявили, че работят на колективен трудов договор. Работещите без трудов договор в големите предприятия е около четири пъти по-малък в сравнение със средните предприятия.

През първото тримесечие на 2010 г. наетите в големите фирми са получавали с 42 лева повече нетна работна заплата от тези в средните фирми. Разликата в нетното възнаграждение между големите и малките предприятие е около 73 лева повече. През второто тримесечие разликата във възнагражденията между големите и средните предприятия е 57 лева, а между големите и малките 129 лева. При заетите с основно и по-ниско образование хора се наблюдава изключително по-ниско ниво на сигурност, особено в секторите търговия, хотелиерство, ресторантьорство и строителство, посочи Димитров.

В малките и средни предприятия седмичното работно време е от час и половина до два часа по-голямо от средно установеното (40 часа седмично), като в търговията, хотелиерството и ресторантьорство стига и до 3-4 часа повече. Висшистите са с най-късо работно време, най-много часове изработват в туризма и търговията, показва още анализът, предаде КРОСС.

Според изследването доброволна работа на непълно работно време се предпочита предимно от заети лица на възраст 20-24 г. (над 60 процента), хора с висше образование, както и заетите в сектора на здравеопазване, култура, образование, администрация. Гъвкаво работно време, без фиксирано начало и край на работния ден, се предпочита от около 44 процента от наетите. Резултатите от изследването сочат, че около 15 процента от всички наети лица са ползвали през миналата година свободен ден по семейни причини като част от годишната отпуска, а 45 на сто са имали възможност да ползват свободен ден, но не са се възползвали. Едва 0,6 процента от наетите лица предимно в сфера на образованието, здравеопазването и научна дейност са декларирали, че работят на повече от едно място, показва проучването.

Основният извод е, че българинът предпочита сигурността през гъвкавостта на работа, защото гъвкавостта по отношение на работното време, възнаграждение и условия на работа у нас, за разлика от другите европейски държави, не е гарантирана и означава по-лоши условия на работа и по-малко пари, обобщи председателят на КНСБ.