„Какво да правя. Без дом оставам. Ще се самозапаля, сигурно много боли. Или да се нагълтам с хапчета. Гонят ме от бараката, а съм я платил." С тези думи ни посреща 62-годишният рибар и готвач Христо Панайотов от кооперация „Чайка" в местността Орехчето. Вчера част от дървената къща, която обитава от години, бе обявена за незаконна и съборена. Поредният рибар, последвал съдбата на „колегите си". Оставиха му само стаята, в която лежеше през цялото време. И нея щели да съборят скоро... Както в. „Черно море" многократно писа, Христо е тежко болен. Месечно дава по 250 - 300 лв. за лекарства. Мъчат го астма, сърце, крака. Заради задуха се залежал през годините и краката му отекли. Сега единствените му движения са от дивана до масата. Няма дом, нито семейство. Бараката е единственото нещо, което има от години. Дори платил за нея, притежава и документи. Навремето къщичката била на председателя на лодкостоянките в рибарското селище Коста Бръчков. Той починал, но я завещал на племенника си. Именно от него я купува Христо. Повече пари вложил да я направи годна за живеене. Заради астмата и праха поставил климатик.

Вчера заварихме Христо легнал на диванчето. Отгоре му чукат и събарят дървената къща. Христо сяда на масата, където е поставен специален апарат, с който се инхалира на всеки час. Вместо ние да го питаме, той започва да задава въпроси. Иска да му кажем организация за онеправдани и бедни, която да го защити. Търси подкрепа. България давала подслон на бежанци, а на него - дом под звездите. „Знаете ли какво е да няма къде да отидеш", продължава да пита през сълзи той. Разказът му се забавя и обърква от притеснение. Разбрахме, че преди ден викали Бърза помощ, защото бил зле. Негов приятел останал да го наглежда. И вчера беше там за събарянето. Като разбрали, че Христо е следващият, чиято барака ще бъде срутена, комшии и приятели решават да му помогнат. Започват да събарят, за да не плаща Христо на фирмата, защото няма пари. „При идването на специалния екип от общината и „Хидрострой" ги свалиха от покрива. Не можело сами да разглобяваме, а да плащам на фирма", продължава да се жалва човекът. Той твърди, че бил и прецакан. Дали му заповед за събаряне на постройката със стара дата и изтървал обжалването. „Идваха от общината и ми казаха, че много луксозно съм направил бараката. Единствената оцеляла стая от бараката е обзаведена с маса, диван, климатик, плазмен телевизор и микровълнова. Наистина вложих пари, като имах, защото си мислех, че ще живея тук постоянно. Навремето аз и брат ми наследихме лозе и къща. Помежду си се разбрахме - аз взех лозето, а той дома. Продадох го и купих тази барака и я обзаведох. Сега ме обявяват за незаконен", казва Христо. Останал в безизходицата си, той иска общината поне да даде бараките на рибарите под наем, но не и да ги събаря. Тук му бил единственият дом и приятели. Комшиите му помагали постоянно. Чистели му къщата и му купували храна. Когато някой от приятелите му бил свободен, го водел при личния лекар, за да му изпишат полагащите му се лекарства по Здравната каса.

Христо Панайотов, готвач и рибар: Хелмут Кол побърка охраната си да танцува

-Г-н Панайотов, кога за първи път посегнахте към тенджерите, кое Ви привлече в готварството?

- През 1969 г. започнах работа като помощник-готвач в заведение на Златни пясъци. Тогава имаше големи изисквания, а не както сега. След 5 години непрекъсната работа и изкарани курсове стигнах до главен готвач, като се доказвах непрекъснато в едни от най-големите заведения. Помогнах и на много млади да се насочат към готварската професия. Вземал съм момчета за общи работници в кухнята. Част от тях бързо-бързо се развиваха и искаха да навлязат в занаята. Наесен ги пращахме на курсове за готвачи. В момента някои от тях работят на големите пасажери. Освен това в продължение на 3 години работих като учител по практика на курсисти готвачи.

- Разкажете ни някоя история от работата Ви?

- Едно от заведенията, в които работих - „Меча поляна" се казваше тогава, бе лятно и предназначено за делегации. Там приготвях храна за бившия френски президент Франсоа Митеран, германските политици Хелмут Кол и Ханс-Дитрих Геншер, кубинеца Фидел Кастро, българския космонавт Георги Иванов и много други. Тогава кухнята, която се предлагаше в заведението, бе като съвременните дюнери. Разликата бе, че обезкостени свински и пилешки меса се печаха на парчета на шишове. Това беше едно от най-големите летни заведения с 3 часа и половина вариететна програма. Най-често идваха Пенчо Кубадински и Станко Тодоров.

- Каква е разликата в изискванията към готвачите преди и сега?

- Изискванията по онези времена бяха големи. Главните готвачи, отговорниците на бюфети оставаха целогодишно в обекта. Зимно време отивахме и давахме отпуска на служители, заети в целогодишни заведения. След това излизахме ние в отпуск. Останалият персонал, всички бяха осигурени. Бяха открити цехове за плетиво, шиене, керамика и други. Там им беше осигурена работа през зимата. Пролетта обаче обученият персонал отново се връщаше в заведенията. А сега какво е? Вземат ги от улицата да работят. Есента им бият по един шут и пак на улицата. На сервитьорите им пълнеха чашите с вода и ги караха да изкачват и слизат по стълби, без да разливат, за да се научат да носят.

- Кое е любимото Ви ястие?

- Имам много любими ястия. Може би това, с което гощавах Кастро и останалите. Пилето се обезкостява така, че да се запази формата, полива се с препържено чисто масло и различни подправки и се пече на големи шишове. По същия начин и със свинското месо.

- Спомняте ли си някаква история за Фидел Кастро или Хелмут Кол?

- Когато Хелмут Кол дойде в заведението, имаше немска делегация. Като го познаха, хората всички станаха и го заобиколиха. Даже излезе на сцената да танцува човекът. Охраняващите се видяха в чудо. И за Фидел Кастро си спомням история. Излязъл от хотела внезапно и всички се втурнаха да го търсят и се чудеха къде е, а той отишъл да бяга по пясъка. Той бе спортист, хубав човек. Има много други хора, за които съм готвил. Например българския илюзионист Мистър Сенко. Той не използваше столовете, а все на един камък стоеше... Сега готвачите правят, струват, па сложат в една голяма чиния едно миниатюрно ястие. Навремето поръчваш си нещо, но знаеш какво е и какво ще ядеш. Сега всички турили някакво име и клиентът се чуди става ли за ядене, не става ли...