Неведоми са връзките във въображението на художника, пристъпящ към новата си творба. Разговаряла съм с много творци – при всеки процесът е различен. Понякога имат нахвърлян план, творческа задача, тема, снимка, модел, литературно произведение, музикална творба, различни предмети… Най-непредвидим от всички, обаче е Васил Петров, споделя галеристът Ваня Маркова.
Раждането на творбата започва винаги от вътре, от нахвърляните върху платното сгъстъци бои, които той предварително е разбъркал в някаква тоналност. Всяко движение на шпаклата настройва композицията и подсказва накъде ще се развие. Не рядко изплуват елементи и допълнителни детайли, извън предварителния замисъл. До финалния замах картината остава загадка и за самия автор
Много пъти, посещавайки ателието на Васил, съм имала възможност да видя почти готовата изложба седмица преди обявената дата. Снимам, обсъждаме, аз написвам презентацията и… това което идва е много различно, от това, което съм видяла. Финалната права е тласнала ръката на художника в друга посока и тъй като Васил обича да развива една тема в няколко последователни творби – промените се отразяват върху всички. Ето защо завръщането към вече разработен сюжет, винаги е различно. Във времето първоначалната идея се е свързала с друга, от миксването на цветовете понякога се появяват нови персонажи, които убедително претендират за място в композицията…
Магията да „вижда” и пресъздава по своя специфичен начин, всеки път с различен прочит, познати и не чак толкова популярни легенди и митове, му е спечелила във времето многобройни почитатели. Един от акцентите в новата изложба на Васил Петров е картината „Пасажът на Венера”. За първи път авторът ни показа своите живописни разсъждения по тази тема в годината, в която бяхме свидетели на това астрономическото явление - 2012 година. Никой от нас няма да може да проследи следващото му повторение, което ще се случи отново чак в 2117 година. Красивата композиция ни навява асоциация с латинската сентенция: Vita brevis, art longa est Животът е кратък – изкуството вечно.
Впечатляваща е и творбата „Харпии”, познати ни от древногръцката митология, като богини на вихъра и смъртта. Обикновено ги свързват с мрака и разрушителната сила на вятъра. Представяни са като красиви крилати жени. В хералдиката фигурата на харпия означава „Свиреп, когато е провокиран”. Васил винаги се е изкушавал от възможността да предаде, чрез рисунъка си, шеметното движение на тялото, неговата гъвкавост и невероятна пластичност. В тази картина той го е постигнал по великолепен начин.
Творбата „Ин и Ян” балансира усилието ни да вникнем в сложния мисловен и емоционален процес, провокирал горните картини. Според китайската философия, в началото на света стои У Дзи – „Безкрайната празнота”, където безкрайността и нищото са тъждествени. У дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата.
Насочвайки вниманието ви само към три от творбите, провокирам любопитството ви. Знам със сигурност, че поредното гостуване на Васил Петров във Варна, в галерия „Арт Маркони”, отново ще бъде интересно и запомнящо се, отваряйки нови мисловни прозорци за въображението и естетическите ни възприятия.