Само ден остава до Камерния концерт на пианистката Жанета Бенун във Варна, припомня Moreto.net

Поводът за изявата е нейната 70-годишнина. Началото е 19 часа на 1 декември, а мястото Варненска опера.

Музикална палитра, подготвена с много любов от колеги и приятели на Жанета Бенун: Бойка Василева, Жана Костова, Илина Михайлова, Ирина Жекова, Лилия Илиева, Мария Павлова, Михаела Берова, Силвия Ангелова, Арсений Арсов, Божидар Бенев - цигулка, Валерий Георгиев, Велин Михайлов, Венцесла Анастасов, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Иво Йорданов, Красимир Щерев - цигулка, Пламен Димитров, Пламен Райков, Свилен Николов, Христо Ганевски

ДА ОБИЧАМ, ДА БЪДА ОБИЧАНА И ДА СВИРЯ

Пианистката ЖAНЕТА БЕНУН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път като пианист, хормайстор и корепетитор, за музиката и хората, с които я среща изкуството, за житейските подаръци и представата й за щастие, която остава непроменена в годините.

Жани, ти си един от творците, без които Варненската опера е немислима, вече толкова години - от 1988 досега. Ти си специален човек и затова екипът на Варненската опера отбелязва кръглата ти годишнина с концерт, посветен на теб. Но освен с Варна, ти си много свързана и с Русе, така че да попитам най-напред – чувстваш се повече варненка или повече русенка?

Родена съм в Русе. Първият ми учител по пиано и до края на гимназиалното ми обучение беше Хачик Михранян, а в Консерваторията – проф. Лили Атанасова. Изпълнена съм с обич, респект и благодарност към двамата, дължа им много!

После се върнах отново в Русе станах учителка по пиано в същото това училище. С много от учениците ми поддържам връзка и досега. Някои от тях са диригенти, други - концертиращи пианисти. Четирима са преподаватели по пиано в НУИ - Русе. Вече имам и изявени „духовни внуци“ - ученици на моите ученици, с които се гордея. Преди дни двама от тях гостуваха на варненската оперна сцена – Николай Желязков като солист и Димитър Косев като диригент.

В Русе срещнах Илия, оженихме се, отгледахме двама прекрасни сина. Подкрепяме се във всичко, което правим. Той не роптае за неудобствата, които професията ми му причинява, напротив - помага ми.

Имаш награда от конкурса „Светослав Обретенов“, но си работила и с такива елитни хорове като „Дунавски звуци“ в Русе, „Лидия Душек“ и „Морски звуци“ във Варна, които също като твоите възпитаници са отличени с много национални и международни награди. Солист или педагог, раздвоявала ли си се някога между двата пътя?



Съчетавала съм през годините работата на педагог и пианист, свирех и преподавах. Сякаш професията корепетитор, която упражнявам в момента, обединява и двете.

Като ученичка често ме викаха да акомпанирам на училищни хорове. Жалко, че сега почти ги няма, бяха едно богатство за страната ни. В хор „Дунавски звуци“ работих с диригента Михаил Ангелов, в хор „Лидия Душек“ - с Анелия Събева, а в „Морски звуци“ – с Росица Щерева. В трите хора - като пианист и хормайстор. Изпълняваме както камерни, така и кантатно-ораториални произведения.

Оперните певци обичат да работят с теб, независимо дали става дума за изграждане на вокалните им партии или за съвместно участие в камерни концерти, някои от които прерастват в традиция, като концертите на „Проект Музика“ или „Белкантовите гласове“. Какви професионални изисквания имаш към певците, промени ли ги в годините?

И аз обичам да работя с оперните певци. Изискванията са взаимни - аз към тях и те към мен. Следя развитието на всеки един с много обич и грижа. Повечето ми се доверяват. Не ги сравнявам един с друг, преценявам единствено техните постижения спрямо даденостите им. Помагам им с каквото мога, но и много се уча от тях. Удоволствие и удовлетворение е да ги гледам и слушам от публиката на спектакли, както и да им партнирам на сцената. Имахме и доста концерти със солисти от хора на Варненската опера, които се надявам отново да се подновят - една хубава традиция.

Работата с толкова различни индивидуалности предполага и психологически подход, какъв е твоят опит?

В Русе имах колега Георги Делиганев, който казваше, че това е любовна работа. Споделям казаното от него.

Какво е необходимо, за да се почувстваш удовлетворена?

Във Варненската опера ме назначи диригентът Иван Филев, който беше тогава директор. Последва творческа работа с диригентите Борислав Иванов, Христо Игнатов, Стефан Линев, Иво Венков, Светослав Борисов, Стефан Бояджиев, Цветан Крумов и др., с режисьорите Кузман Попов, Павел Герджиков, Вера Немирова, Сребрина Соколова и др., майсторски класове с Маргарита Лилова, Калуди Калудов, Михаил Ангелов и др.

Преди всичко искам да благодаря на Даниела Димова, с която ни свързва дългогодишно приятелство и партньорство. Освен ролите, които изработваме заедно, имаме много концерти и участия през годините. Изпълняваме много еврейски песни у нас и по света, някои от тях записахме на компактдискове в студио. Радват ме нейните успехи като директор в тези трудни времена.

Как се отнасяш към равносметката? Някои я правят за рождените си дни, други постоянно проверяват себе си.

При евреите тази годишнина е много специална. След навършването на 70 години всеки ден се счита подарък. Благодаря на лекарите, които ми помогнаха да преодолея сериозно заболяване! В началото на тази година получих безценен дълго чакан и желан подарък - малката Жанет! Ето, че сега, в края на годината получавам един невероятен подарък - концерт от колегите за моя празник. Считам себе си за щастлив човек, но тези събития ме правят особено щастлива.

Музиката, която те вдъхновява, която винаги ще обичаш...

Обикновено обичам това, над което работя в момента. Музиката - благодарна съм, че я имам в живота си! Когато бях ученичка попълвахме лексикони. На въпроса кое те прави щастлива отговарях: „Да обичам, да бъда обичана и да свиря“. И сега е така.

Така и да бъде.