СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След твоя незабравим Ричaрд III, донесъл ти „Икар“ за водеща мъжка роля, дойде Хенри IV, сега пресъздаваш Салиери. Как се отнасяш към тези велики исторически личности?

Към великите личности се отнасям като към обикновени личности и най-обикновени хора. По същия начин подхождам и към Антонио Салиери. Тези противоречиви персонажи са ми безкрайно любопитни, особено ако са нарочени за добри или за лоши. Винаги ми е много интересно и провокативно да намеря обратната им страна. Същото е сега при Салиери, в този емблематичен образ на злото, завистта, неудовлетвореността в изкуството и в живота, във всичко, също се крият проблясъци на доброто.

Търсиш скритата му светла страна...

Да, иначе би било безкрайно скучно и дори безмислено. Всъщност истинската личност на Салиери е много по-интересна от това, с което той е останал в историята. Това от една страна. От друга страна, в драматургията на Питър Шафър той не е сложен като еднозначното зло. Питър Шафър е нарекъл пиесата си „Амадеус“, но това е историята на Моцарт, разказана през историята на Салиери. Както казва моят герой: „И от днес нататък винаги, когато хората споменават Моцарт, неминуемо ще споменават и моето име. Едното със слава, другото с позор, но все пак моето име ще бъде винаги в устата на хората и това е моята цел“. (смее се)

Няма лоша реклама, както биха се изразили съвременните медийни стратези  С Ненчо Костов сте антиподи в изграждането на полюсния тандем Моцарт-Салиери.

С Ненчо сме играли заедно и в други постановки, неведнъж съм казвал, че той е от любимите ми млади български актьори, безкрайно талантлив и работлив. Великолепно партньорство имам и с Христина Джурова, която е другата ми основна сюжетна линия, тя също е една от любимите ми млади актриси и съм щастлив, че тя е вече част от нашата трупа. Само хубави неща мога да кажа и за всички останали колеги в постаноката.

Амадеус – Ненчо ще свири в спектакъла, а Салиери - Стоян?

Ами аз съм само композитор, да свирят музикантите (смее се)

Подкрепям напълно, един придворен композитор не бива да слиза от привилегирования си пиедестал. А би ли изиграл ролята на Моцарт?

Моцарт не е доживял моите години (смее се). Разбира се, Моцарт е крайно любопитен персонаж, с който също би било интересно да се сблъскаш на сцената. Но моята роля е другата.

Ти и Ненчо, според режисьора, сте изключително подходящи за ролите на Салиери и Моцарт, защото самите вие носите двойствеността, присъща на персонажите. Докато Ненчо – цитирам - „излъчва усещането за една особена чувствителност и наивност“, типични за Моцарт, ти носиш „през харизмата си някаква енигматичност и мрак“, характерни за Салиери.

Поласкан съм, че Стайко е провидял тези неща у мен. Приемам го като комплимент. Аз смятам себе си за светъл човек. Естествено, като всеки човек, и аз имам своите тайни, нося своите мрачини и пропасти даже, не им се отдавам в живота, но те добре ми служат за ролите, в които „злодействам“. Ето, в „Амадеус“ за пореден път имам битка с Бог и пак трябва да минавам през църкви и катедрали, за да паля свещи за опрощение на богохулните реплики, които произнасям на сцената (смее се).

Стайко Мурджев и Стоян Радев, как се срещат художествените им светове?

Срещат се по най-великолепния начин. За втори път работя със Стайко, първият път беше много хубаво, както и сега, с тази разлика, че сега обемът на материала е много по-голям. Няма нужда да говорим много, някак от само себе си се разбираме. Мислим в една и съща посока, което е голямо преимущество.

--------------

„Aмадеус“

от Питър Шафър

Rежисура и сценична версия – Стайко МурджевС

Сценография и костюми – Петя Боюкова

Музика – Петър Дундаков

Хореография и сценична пластика – Станислав Генадиев

Превод – Деница Димитрова

Пом. режисьор – Валентина Андонова

Фотография Тони Перец

В ролите:

Стоян Радев – Антонио Салиери

Ненчо Костов – Волфганг Амадеус Моцарт

Христина Джурова – Констанца Вебер, съпруга На Моцарт

Симеон Лютаков – Йозеф Ii, император на Австрия

Пламен Димитров – Граф Йохан Килиан Фон Щрак, камерхер на императорския двор

Ивайло Иванов – Барон Готфрид Ван Свитен, префект на имперската библиотека

Веселина Михалкова – Граф Франц Орсини-Розенберг, директор на имперската опера

Свилен Стоянов – Капелмайстор Боно

Константин Соколов, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Велизар Емануилов – „вентичели“ („вятърчета“) – приносители на информация, клюки и слухове

Гергана Арнаудова – Тереза Салиери, съпруга на Салиери

Александра Майдавска – Катерина Кавалиери, ученичка на Салиери

Даниела Викторова – Баронеса Валтщаден