Своите нови платна живопис подреди в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна утвърденият варненски автор Цанко Цанков.

Събрани под показателното название „Безвремие“, тези работи пресъздават духовния опит на артиста, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните автентични живи носители.

Изложбата на Цанко Цанков бе отворена за посещения от 1 април, но официалното ѝ представяне ще бъде по време на нейния финисаж на 6 април от 17:30 ч.

Изложбата представя познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ-Варна:

„Изложбата на Цанко Цанков „Безвремие“ ни открива пътеводни сигнали с прозренията на твореца от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван между 1994-1998 г. След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема пътя на Изток в търсене на своята истинска същност, като следва стъпките на своя духовен учител Шри Пад Баба.

В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната поезия на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „Гитанджали“. В търсене на своята истинска същност, Цанко Цанков тръгва по пътеката на бхакти йога и изучава текстовете от „Бхагавад гита“, за да намери същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния философски еквивалент. Гравира текстовете от „Бхагавад гита“ на санскрит в горната част на картината. Разчита идеята за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман – време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И точно тук, в изкуството си Цанко Цанков успява визуално да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.

Във фигуралните му композиции „Пътят към реката“, „Бикът Нанди“, „Срещи по пътя“, „Малката принцеса“, „Краят на краищата“ са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха – Вриндаван. Това са образи, изпълнени с една естествена красота и грациозност, които излъчват духовно удовлетворение и блаженство от това, че имат свое собствено място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна любов към Бога.

Живописните платна носят белезите на сложно изградената тонална живопис, в която богатството на цветните нюанси е постигнато с използването на полутонове и велатури, постепенно положени като воали. Напластени фино при пластичното изграждане на живописните изображения и в пространството около тях, те му придават онази звучност, сравнима с музика или с усещането за някакво възвишено поетично преживяване. Хармонията между форми и цветове е постигната и с изразителната красота на чистите линии и силуети. Образите, поставени в преден план на композицията, визуално се приближават до зрителя и въздействат директно. Художникът използва този сценичен похват, за да направи визуалния разказ видим и въздействащ. А там, където словото се намесва в живописното пространство, то въображаемо и асоциативно поражда образите в него. Цветове, ритъм, хармония и сред тях словото – образ от поезия от древна мъдрост или реверсирани визии от реалността, носители на поезия, хармония и древна мъдрост. Те се срастват в пространството в едно цяло, то ги осмисля и те него осмислят, защото са наситени с енергията на божественото.

Цанко Цанков постига своето творческо духовно единение в изкуството и това го прави много по различен в контекста на изобразителната тематика за Индия. Той ни пренася в един свят на видимо и невидимо, в който духовните практики, интегралната визия, възгледа за цялото на човешката природа ни се разкриват със свещеното канонично знание от древните ведически времена. Това е живото знание, предавано и днес чрез будизма и неговите различни школи и направления в неговото систематично етическо учение и практики. В този смисъл по моста на културното общуване между Изтока и Запада, поставен от Рабиндранат Тагор и Борис Георгиев в 30-те години на ХХ век, мост условно хвърлен между два духовни свята и реката между тях, преминава и оставя своите следи в изкуството художникът от Варна, Цанко Цанков.“