Вернисажът е между 15:00 и 18:00 на 10 март, а представянето е от 17:30 часа. Творчеството на концептуалния художник ще представи изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева.
Изложбата на Богдан Александров във Варна има ретроспективен характер, в нея авторът поставя в нов контекст елементи от свои знакови проекти под името „Триади“. Това са работи, създавани в продължение на 10 години по метод, наречен от самия него „Визуален шум“. Картините са от проекти, показвани в изложбите: "Пургаториум" (зала „Райко Алексиев“, София, 2012), „Палимпсест. Портрети без име“ (ONE gallery, София, 2015), "Парейдолия. Портрети в постановка" (ONE gallery, 2018), "Вертиго. Портрети без диагноза" (Есенни изложби, Пловдив, 2018). В изложбата работите са представени в групи по три, от което произтича името „Триади“ (група от три неща или състояния), като препраща към смисъла на триадата от немската класическа философия - теза, антитеза и синтеза.
Ето как самият автор описва „Визуалния шум“ като живописен метод в свой опит за манифест в резюме: „В епохата на образа живописта губи привилегированата си позиция в типологическата скала на визуалните изкуства. Хоризонтално нивелираният порядък променя същностно координатите на живописта, като ги трансформира в медия, еквивалентна на технологично и/или времево базирани визуални изкуства. Промяната не протича без съпротива. Откриваме свидетелства на стремежа за съхраняване на „егоцентричния” спомен за някога доминиралата живопис в присвоените елементи от първоначално смятаните за нейни отрицания – фотография и дигитални изкуства. Свидетели сме на странен парадокс – в опит да съхрани собствената си, претендираща за съвършенство природа, живописта припознава несъвършенствата от технологично базираните изкуства. В изложбата „Визуалният шум“ е представен като възможен живописен метод, демонстриран в творческата практиката на автора и конкретно заявен в няколко цикъла творби, представени в четири изложби.“
Изкуството на Богдан Александров представя изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ - Варна:
Богдан Александров е типичен пример за художник, който твори и теоретично разсъждава върху предмета на изкуството, като се опира на класическата немска философия. Екзистенциалните въпроси засягат визуализации на човешката психика, която е в опозиция на общоприетата нормалност, така че „онова, което в картината позволява да се види, е различно от онова което показва“. Ние трябва да навлезем в неговия свят подготвени, да отворим сетивата си, за да чуем „визуалния шум“ на вътрешния си душевен космос.
Изкуството на Богдан Александров е в параметрите на модерността. Авторът създава своя манифест за метода на живописване, концептуално открива нови параметри на визуализация с използване и на други медии – звук, видео и пр.
Създава големи по формат жестови картини, чиято стилистика е близка до попарта, фотореализма и абстрактния експресионизъм. Образите са инспирирани от портретна фотография - без фокус, предадени в едно шеметно, разпадащо се движение на завъртане около самата си ос, като в състояние на световъртеж – вертиго. И както е при дервишите, така и тук се случва „Себеразследване“, „чуваме“ как „Егото крещи във вакума“, „Противоречията на вътрешния глас“, „Пречистване на желанията“, „Реконструкцията на егото“. И когато „Неизбежното пристига“, Богдан Александров ни изправя пред въпроса за мимезиса – за изобразеното и привидностите, въпрос, на който ние трябва да намерим своя отговор. Прави го с т. нар. от него метод на живопис „Визуален шум“ стъпаловидно в тематични „Триади“ в които визуализацията на полуабстрактните образи е изградена сложно с деликатно напластяване на нюанси и цветни пръски. В неясните човешки очертания се чувства вибрацията на материята, която сякаш се телепортира и деструктурира от материалната си цялост, без да губи човешката си идентификация.
Сложни, многозначни, живописните платна на Богдан Александров ни обръщат към онова философско познание, което се ражда от емпиричния опит и въображение на твореца, познание, което посредством изкуството му става общочовешки вълнуващо и значимо.