По традиция Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, започва годината с внушителен проект, представящ богатството на нейните фондове. Изминалата година беше открита с изложба, посветена на 70-годишнината на галерията, а сега проектът „Новатори от 80-те години на ХХ век“ селектира 70 автори, определящи за пластичното изкуство във Варна и България в един от най-силните периоди за изкуството през миналия век. През 80-те години вълната на промени, идващи от разкрепостяването на мисленето в областта на културата, има своя най-плодотворен прилив. Тогава изгряват звездите на големите артисти, които ще бъдат определящи за облика на изкуството в България вече четири десетилетия.

Изложбата ще приеме първите си посетители на 20 януари от 15:00 до 18:00 ч., без фиксиран час за официално откриване, а ще може да бъде разгледана до 28 февруари при спазване на противоепидемичните мерки.

Изложбата „Новатори от 80-те години на ХХ век“ представя нейния куратор, изкуствоведът Румен Серафимов:

Осемдесетте години на ХХ век са изключително интересен, плодотворен и значим период в развитието на най-новото българско изкуство. Тогава в него се наблюдават художествени процеси и явления, които осезаемо променят и обогатяват стиловата панорама на визуалното изразяване. По това време все още властват нормите и каноните на така наречения "социалистически реализъм", който от 1945 г. е наложен в българската култура от тоталитарната комунистическа власт. Този задължителен стил изисква академично-реалистично изобразяване с героичен и оптимистичен патос в тематиката на революционния, партийния, патриотичния и работническо-селския живот на човека и обществото. През 80-те години на ХХ век предишната строгост в съблюдаването на тези норми е загубила донякъде своята сила и репресивност, защото самата тоталитарна система е отслабена и е пред колапс. Тя все още държи българското изкуство в принудителна изолация от западноевропейските художествени процеси, но не може да спре напълно проникването на информация и влияния оттам. Рисковете обаче пред свободомислещите и модерно изразяващите се художници не са отпаднали.

В края на 1970-те и в началото на 1980-те години на артистичната сцена излиза ново и много силно творческо поколение. Уморени от реалистичната фигуративност и елементарната тематичност на тогавашното изкуство, най-талантливите художници от това поколение започват да търсят по-съвременен визуален език, в който включват стилови черти от неоекспресионизма, абстракционизма, сюрреализма, конструктивизма, абстрактния експресионизъм, информалната живопис и дори от концептуализма. Те внасят много повече модерност, артистична автономност и естетическа провокативност в желанието си да преодолеят консервативните вкусове, идеологическите внушения и пластическите ограничения на социокултурната система.

Три от залите на настоящата излажба (5, 6, 7) представят най-емблематичните имена от това поколение. Акцентът е поставен върху варненските художници, които в посочения период са изключително креативни и иновативни ‒ Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Владимир Иванов, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Николай Николов, Тодор Тачев, Володя Вълчев, Веселин Начев, Васил Василев, Явор Цанев, Боян Боев, Венелин Иванов, Цветан Кръстев, Валери Чакалов, Сашо Анастасов, Георги Йорданов, Панайот Минев, Цветана Векова, Пламен Братанов, Калия Йорданова, Стойчо Никифоров.

В отделна зала са показани творби на художници като Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Греди Асса, Рафи Шехирян, Емил Попов, Иван Русев, Зиятин Нуриев, Недко Солаков, които днес са сред най-ярките имена в съвременното ни изкуство.

От друга страна 80-те години на ХХ век са много силен период в творчеството на художниците от предходното на посоченото поколение. Те също създават много по-модерно пластическо внушение в творбите си без да се съобразяват с ограничаващите и ограничени изисквания на идеологическата власт. Появяват се метафизичните и експресионистичните картини на Ванко Урумов, Георги Баев, Генко Генков и Емил Стойчев, абстрактната живопис на Георги Божилов, Иван Кирков, Александър Капричев и Христо Симеонов, имагинерните композиции на Атанас Яранов, Димитър Казаков, Йордан Кацамунски, Емануил Попгенчев, Димитър Буюклийски и Никола Манев, интелектуалните надреални изображения на Николай Майсторов, вдъхновените от модернизма платна на Теофан Сокеров и Стоян Илиев. Ангел Станев придава инсталационен и концептуален характер на пластиките си, а Павел Койчев и Альоша Кафеджийски моделират внушителни и нестандартни експресионистични скулптури. Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Иван Нинов, Румен Скорчев, Христо Градечлиев са вече явления в графиката, а Дария Василянска, Кина Петрова и Снежина Попгенчева са в най-освободения и изразителен етап от творчеството си.

Тези художници, а и някои други, в чието изкуство има черти на естетическо новаторство, са представени също в три зали на експозицията (2, 3, 4).

Една от целите на изложбата е да се покаже жизнеността и значимостта на варненската художническа общност през 1980-те години, когато градът се превръща в много активен и влиятелен център на изобразителните изкуства у нас. В разцвета си тогава е легендарният ателиен комплекс в някогашната фабрика "Вулкан", където творят няколко десетки талантливи художници. Във Варна по това време се създава изкуство, наситено с много по-модерен отпреди дух, с артистичен бунт срещу консервативните норми, с интелектуална и драматична рефлексия на една несвободна обществена и културна среда. До голяма степен тук се създават основите и първите прояви на най-съвременното визуално изразяване. Именно във Варна се появяват първите в България, официално представени в изложби, художествени инсталации и "обстановки" (Милко Божков, Ванко Урумов ‒ 1984, 1985 г.), хепънинги и пърформънси (1985, 1986 г.), произведения на лендарта и концептуалното изкуство (Владимир Иванов, Веселин Димов, Цветан Кръстев).



Представените 70 художници със 136 творби от фонда на Варненската галерия би трябвало да покажат духовния импулс и творческата доблест за новаторство, които те проявяват в сложната и нелека културна ситуация у нас през 1980-те години. Художественото им съзнание търси по-съвременни и универсални пътища за изграждане на визуалната образност. В многообразието от стилови и формални посоки, в доминиращия психологически и пластически драматизъм, в сериозния философски контекст на творбите личи артистичната воля да се осмисли света и живота по много по-задълбочен и културен начин. Експресионистичното изразяване се оказва твърде адекватно на изпълнената с напрежение и интелектуална неудовлетвореност обществена атмосфера. То се проявява в голяма част от представените автори, като въплъщава силната чувственост и екзалтация, мощния жест и духовната радикалност на експресионизма, който през 1980-те години парадоксално и синхронно е доминиращ и на западноевропейската художествена сцена.