На 16 март в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна ще бъде представена изложбата "Космодрум" - Космически истории от миналото.

Откриване от 18:00 часа на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбата ще може да се види до 4 април 2023 г.

Тя е част от културологично изследване, което се занимава с космическата култура и история на България. С експозицията организаторите от проекта “Космодрум” отбелязват 35 години от космическия полет на Александър Александров, които се навършват на 7 юни. По този повод в Галерията ще може да се види космическият скафандър на летеца, предоставен от Община Омуртаг, заедно с други артефакти.

Изложбата “Космодрум” е част от антропологично изследване на Ралица Герасимова, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало. Проектът се занимава със съпреживяването на космическата ера и надпреварата за космоса у нас.

Ралица Герасимова е социален антрополог и куратор, и културен мениджър, завършила е антропология в Нов български университет в София и в Университета в Питсбърг, САЩ. Настоящата ѝ работа е свързана с развитието на съвременната визуална сцена във Варна, където тя е директор на независимото пространство за съвременна култура “ReBonkers”.

Нейните изследователски интереси са свързани с глобализация и човешки потоци, тема, по която работи повече от 12 години. В миналото си е била консул на България в Хаити, където се е занимавала с хуманитарни въпроси. След завръщането си в България през 2016 г. работи като куратор, проучва историята на културата по време на социализма.

Ралица Герасимова представя идеята за тази космическа изложба:

“Още от 60-те години символичното присъствие на космонавти, звездолети и планове за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви. Световните космически програми се развиват бързо и с кацането на Луната глобалното присъствие на космическата тема дава отзвук в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. В България през 70-те и 80-те години колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност – най-вече с флаг-проекта Библиотека “Галактика”. Освен в популярната култура, космическият хоризонт е заложен и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – гарантирано продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса не само на думи: България е единствената държава в програма “Интеркосмос”, която изпраща не един, а двама космонавти; като нация сме шести в света, изпратили човек в космоса. През 80-те години България става трета страна, след САЩ и Русия, производител на храна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо оборудване за руската космическа агенция, като страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок (около 45% от общото производство). България е космическа нация!”

Организаторите декларират намерение в рамките на изложбата Ралица Герасимова да изнесе две лекции - едната за историята на българската космонавтика, а другата за библиотека “Галактика”.

Ето някои отправни точки към тях: “Дали бъдещето е такова, каквото си го „представим“, или такова, каквото си го „направим“ - пита Ралица Герасимова. - В настоящата изложба обръщаме критически поглед към “бъдещето” от социалистическия период в разнообразните му лица. От политическата пропаганда до детските книжки, отминалият режим отправя сигурни и оптимистични послания към идващото „ново“ време. Може да се каже, че през социализма бъдещето е национален проект.

Централни символи в този проект са космонавтиката, техническата индустрия, битовия прогрес и разбира се, социалната еволюция. „Космодрум“ представлява един отдалечен и замъглен от историческите емоции поглед към миналото. Който обаче е здраво закотвен в настоящето. И докато подбираме симпатични образи на ретро бъдеще, не може да не си зададем въпроса – какво представлява соц носталгията? Докато ретро изображенията са по-скоро любопитен, дори екзотичен артефакт, съвременната секция изправя зрителя лице в лице с едно съвсем актуално, надвиснало с близостта си предстояще.

Изложбата е като змия, захапала опашката си, времето се превърта между минало и настояще. Историческият анализ се преплита с имагинерното. Бъдещето от миналото се оглежда в настоящето и поема обратно към ново, още по-бъдеще. Казват, че без минало няма бъдеще. А дали и обратното не е вярно?”

В диалог с отминалото бъдеще изложбата представя работи на съвременните артисти Текла Алексиева, Станислав Беловски, Силвия Богоева, Думисани Карамански, Калоян Илиев Кокимото, Мария Налбантова, Дина Стоев, Красимир Терзиев, Трендафила Трендафилова, Петър Чиновски, Кирил Чолаков, Пламен Янков.