Пазарният живот във Варна е силно развит още опреди Освобождението. За най-старото тържище е смятан „Балък пазар“. Той е и най-известният пазар в морския град. Намира се на централно място край най-оживената и значима улица „Преславска“. Бил е разположен в пресечната точка с ул. „Сан Стефано“. В съседство на пазара били складовете на едро и маазите.

„Балък пазар“ се оформил като най-значимият обществен център между гръцката, арменската, еврейската и турската махала. Освен това бил част от най-европейския и аристократичен район.

В издадената през 1856 г. книга “Древна и нова България” на гръцкия консул във Варна Андреас Пападопуло Вретос четем: “Рибният пазар се открива от април и трае до първите дни на октомври. Тогава до бреговете от Варна до Балчик се лови в морето голямо количество калкан. Калканите се изпращат с кораби на Триесткия лойд в Цариград, където се продават твърде скъпо и се считат за голям деликатес. Другите риби, като кефал, писия, меджид и попчета, са по-редки…”.

Оформя се като истинско търговско средище. Има големи магазини и складове, търговски кантори, модни магазини с европейска стока, разказват от Регионалната библиотека.

Не далеч се намирал „Ченгене пазар“ (бел. ред. разположен на мястото на днешния площад „Екзарх Йосиф“). Той събирал съвсем различен тип клиентела с кръчмите си. Там още от рано прииждали работници. Предпочитан бил от по – бедни хора. Припечелили като докери на пристанището харчели парите си по пивници. Често се стигало до сбивания и кавги. Истинско оживление настъпвало във вечерните часове, а веселията продължавали до късно.

Варна имала още пазар за фуражи. Намирал се накрая на ул. „Русенска“. Там имало големи житни складове и кантори на изкупвачите.

На Хайван пазар пък се продавали коне и добитък. Дълги години се намирал на голямо празно място над градската електроцентрала. Край пазара минавала оживената пътна артерия „Акбаир“, в района на днешната улица „Александър Дякович“.

В морския ни град имало още специален пазар за грозде. Той се случвал през есента на площада пред Мъжката гимназия (днешната Художествена галерия, т.е района на градинката на "Севастопол". След гроздобера всичко се докарвало директно на тържището и на място се договаряла цена. Продавали се още плодове, дърва, масло и други.

Понеделничният пазар има изключително богата история. Той съществува дълго под това прозвище.

Първият понеделничен пазар се намирал на площад “Мусала”, днешният „Независимост“. Бил открит още през 1879 г. Бил обаче твърде оживен и му намерили ново място. Така се озовал до старата болница. През 1909-1912 г., когато кмет е Иван Церов, били построени 14 пазарни дюкяна, взети били мерки за спазване на реда и хигиената. Кметът издал заповед, с която нареждал продажбата на стоките да се извършва само на български език.

През 1930 година журналистът Курт Хертен пише:

“Пазарен ден във Варна е всеки понеделник. Още в неделя вечерта селяните навлизат в града с пъстро боядисани каруци, натоварени с разнообразни стоки, с жени и деца. В каруците са впрегнати стройни коне или волове с дълги рога. Още при изгрева на слънцето обширната пазарна площ се пълни с продавачи и купувачи. Като че ли е празничен ден! Ето там лежат сливи, лук, праскови, круши, ябълки, синьо-черно и жълто грозде, дълги извити тиквички (показаха ми една дълга над половин метър), пъпеши със златисти жилки, огненочервени и зеленолъщящи пиперки. До тях има дълга редица с пъстроорнаментирани гладко сини глинени гювечи и стомни с дълги шии, повечето тумбести; стотици кафези с кокошки, с крещящи юрдечки и гъски; маси с мед и разни турски сладкиши. Ковачи продават своите железни стоки. Продават се и стари дрехи, пъстри олеографни картини, в които са изчерпани всичките цветове на небесната дъга. Българските селяни са с типичните кожени калпаци, с потури и широки поясоци; има мургави и хитри цигани, еврейски търговци и много градски жители…”

Варна си имала и петъчен пазар. В брой на Варненски общински вестник се казва, че през 1933 година на площада зад Търговската академия е открит вторият седмичен пазар във Варна. До 1938 г. на този площад (Червения площад) се е провеждал Великденският панаир. На практика петъчният пазар е предшественик на днешния пазар „Чаталджа“.

Над възвишението Акбаир на ул. „Александър Дякович“ се намирало плодовозеленчуковото тържище. Било съвсем близо до Хайван пазар. Организирано е през след 1940 година. Приет е специален правилник за дейността му.