Производството на черни миди се е увеличило от 764 т през 2011 г. на повече от 4 500 т миналата година, сочат официалните статистически данни. Развитието на този съвсем нов у нас сектор в рибарството (мидените ферми) се ускорява особено след 2013 г., когато осигурява за пазара 1826 т, за да скочи на 3376 т през следващите две години, а само до август 2018 г. - на 3200 т, като се има предвид, че последните 3-4 месеца на годината във фермите се вадят най-много миди (до декември общо над 4500 т ). Капацитетът на България е да произвежда 20 000 т годишно, което означава и нови стотици работни места, заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на УС на Консултативния съвет за Черно море. По негоите думи в тази връзка е и решението, което са взели на последното заседание на КСЧМ.

Едно от предложенията,

които приехме на форума, е за необходимостта да се ускори класификацията на водните зони по българското и румънското черноморско крайбрежие, в които се извършва стопанска дейност съобразно европейските регламенти, свързани със специфични хигиенни правила за храните от животински произход, обясни д-р Господинов. Става дума за производствените зони за добив на черноморски миди в диво състояние, които сега директно се предлагат на пазара и консумацията им крие риск за здравето. Това и още няколко предложения от последното заседание на една от работните групи на Консултативния съвет, одобрени от неговия Управителен съвет, вече са изпратени до Европейската комисия, както и до ресорните министерства и институции в България и Румъния. В тях се предлага още до приключване на класификацията на зоните да бъде въведена процедура за изпитване и анализ на всяка партида двучерупчести, за да се гарантира, че не представляват заплаха за човешкото здраве. Също и да бъде изготвян регистър на диспечерските и пречиствателните центрове за тези морски видове.

Вестник „Черно море” припомня за мисията на учредения след решение на ЕК Консултативен съвет за Черно море със седалище Варна, който трябва да представя

интересите на дълго пренебрегвания бранш

в България и Румъния (двете черноморски страни членки на общността), така че гласът на рибарите да стига до Брюксел и високите етажи на властта. Неговите препоръки се правят в работни групи, в които участват членове на Консултативния съвет -неправителствени асоциации и организации от всички сфери на рибарския сектор в двете съседни страни, както и научни експерти, представители на местните и централните органи в областта на рибовъдството, и др.

На заседанието ни беше изнесено, че само в Румъния през миналата година са пуснати на пазара повече от 230 тона диви миди, директно, без да е било установено тяхното качество - каза д-р Господинов. Това са черни миди, които се добиват извън фермите, уточни той. Всеки любител на този деликатесен вид може да ги събира в морето за лична консумация и на своя отговорност за здравето си. Но когато това се прави, за да бъдат продавани в магазините, ресторантите, вече става рисково. Проблемът е най-остър в Румъния, където няма мидени ферми и се разчита на добива в диво състояние. Обаче и у нас, въпреки че вече има десетки производители на миди, макар и в доста по-малки количества (събрани количества в мрежите по време на тралене при стопанския риболов ) диви миди също се предлагат на пазара. В. „Черно море” неведнъж е информирал за акциите на контролните органи, които са конфискували от импровизирани щандове буркани с такива варени мидени ядки. Дори имаше и разбит „цех” за консервирането им на брега на езерото.

За произведените черни миди фермите сами си осигуряват лабораторен контрол по своя вътрешна мониторингова програма,

като ги изследват в наши и чужди акредитирани лаборатории, и тяхното предлагане в магазините и ресторантите не крие никакъв риск. И това се прави стриктно, защото дори най-малкото съмнение, че предлагат количества, заразени с колибактерии, салмонела или други опасни биотоксини, може да доведе до закриване на дейността им, в която са вложени десетки милиони, подчерта председателят на КСЧМ. Проблемът, за който той говорел, е, че няма класификация на зоните в морето, за да се знае от официалния държавен мониторинг каква е чистотата на водите, на суровината и на мидите. Примерно, от април до юни зоната е клас А и добитите в нея диви миди могат да се предлага директно в търговската мрежа, следващите два летни месеца на активна курортна дейност водата става клас Б и тогава вече се налага да бъдат предварително пречистени.

Контролът по една или друга форма обхваща всички производители на миди, които имат свои лаборатории за следене на качеството им, но понеже на пазара има глад за този деликатесен вид, напълно е възможно да се промъкнат и количества диви миди. (Това лято щайги с такива миди бяха забелязани на Рибната борса на Централния пазар във Варна.) За тях не се знае къде са събирани и само една-единствена мида да се окаже заразена и консумирана в обществено заведение, това може да предизвика проблем. Рискът е не само за здравето на човека, но и за имиджа на сектора, който съвестно си изпълнява задълженията, коментира д-р Господинов. Според него всеки кулинарен любител на мидите може лесно сам да различи кои от предлаганите миди са култивирани и кои добити в диво състояние, тоест, съмнителни като качество.

Разликата между двата вида

е в техния цвят, големина, тежест. Дивата е тъмночерна, с груба на вид черупка, която тежи, но като се отвори вътре, има малко месо, често премесено с песъчинки, тъй като е на морското дъно. Докато култивираната е светлокафяво-черна или леко сива на цвят, с тънка черупка и вътре с много месо. Тъй като се отглежда близо до морската повърхност, където има много слънце и планктон, тя бързо се храни, за броени месеци месото й наедрява и почти изпълва цялата черупка, която лесно се чупи в сварен вид.

Настояваме за класификация на водните зони в Черно море, защото не се ли направи, има опасност да забави развитието на сектора на аквакултурите, каза още председателят на КСЧМ. Ако за Румъния, където няма нито една производствена ферма в морето, това води до директен риск за здравето от консумацията на непречистени диви миди, то у нас може да попречи за завоюване на нови ниши на външните пазари, особено в Западна Европа, където се изисква задължително на етикета да бъде описана зоната на добива, добави той. В момента консумацията на вътрешния пазар достига 1500 т - толкова са продадени миналата година. Останалото количество се изнася най-вече за Румъния и някои други балкански страни. В същото време има голям потенциал за по- нататъшното развитие на производството на черни миди, особено по Северното Черноморие, където условията са най- благоприятни: богати на планктон води, които идват от устието на Дунав, благоприятни течения на свежа морска вода.

В района вече се правят инвестиции в предприятие за шоково замразяване

на миди, което ще бъде единственото в района на Черно море. Оказва се, че на западния пазар можем да пробием, когато сме в състояние да му предложим намясто свежи черни миди. В култивирано състояние черупката им е много тънка и като се носят опаковани, само една да се счупи, веднага умира и цялото количество бързо замирисва неприятно, тоест, стават негодни за консумация. Другият вариант е да се пренасят сварени ядките им, но повечето хора искат да ги видят пресни на пазара. Проблемът се решава с бъдещата инсталация за шоково замразяване, която ще позволи след размразяването им по специална технология да станат отново напълно пресни, като запазват вътре в себе си черупческата течност. С нейното въвеждане в експлоатация се очаква голям пробив на западния пазар и особено в Ирландия, Северна Ирландия, Англия, тоест, на целия Остров.

Ефектът от миденото производство

може да бъде много голям за страната. Не случайно този сектор от години се развива успешно в други европейски държави. Испания е водещият производител в ЕС на средиземноморска мида, а Франция на тихоокеански стриди (87 на сто от целия им обем на пазара). България има всички шансове да стане доминиращ производител на черноморски миди, а това означава стотици нови работни места. А да не говорим, че се отваря нова ниша в производството на храна от животински произход. Мидите са много ценен белтък за човешкия организъм, богати на минерали, кобалт, каквито има само в говеждото месо. Така че има всички основания за приоритетното развитие на този сектор в българската икономика, заключи д-р Господинов.