Паметникът на Христо Ботев е първият открит паметник в Алеята на Възраждането. Осветен е на 27 юли 1911 година. Изборът на датата не е случайна и е в чест на Деня на освобождението на Варна.

Честта за изработката на паметника се пада на скулптора Жеко Спиридонов, изработил и паметниците на Васил Левски и граф Игнатиев във Варна. Представлява скулптурно-архитектурна композиция с обща височина 3.40 см, състояща се от пиедестал и бюст. Пиедесталът е от монолитен сложно профилиран светлосив гранит с квадратно сечение. Бюстът е изваян от бронз, до пояс, с дясна ръка, държаща свитък хартия, а лявата е свита и вдигната към тялото, в основата стои лаврова клонка.

Идеята за създаване на Алея на Българското Възраждане и фактът, че първият паметник в нея е този на Христо Ботев, отразява признателността на варненци и увековечава паметта на видния наш национален герой – революционер.

В Държавен архив – Варна, в личния фонд на инж. Георги Бърнев, се съхраняват три документа, пряко свързани с паметника на Христо Ботев в Алеята на Българското Възраждане в Морската градина, припомнят от институцията.

Първият документ е брошурата „Алея на Българското Възраждане. Спомен по случай откриването на 27 юли 1911 г. първият паметник в алеята – паметникът на Христо Ботев“, издадена от комитет „Българско Възраждане“. Както подсказва заглавието, тя е посветена на издигането на паметника, като на първата ѝ вътрешна страница е отпечатан портрет на поета-революционер.

Според устава на комитета: „Чл. 6. Паметникът в чест на Хр. Ботев, който се строи пръв, се въздига от инициаторите. Никакви помощи от външни лица не се приемат за този паметник.“

Вторият документ е проектът на Алеята, изготвен от инж. Георги Бърнев на 25 юли 1908 г. На чертежа са отбелязани централната и страничните алеи, цветните лехи и местата на паметниците на двадесет български възрожденци, както и два символични паметника – на Науката и Свободата. През 2013 г. скицата е определена за Особено ценен документ на Държавен архив – Варна и е включена в Регистъра на Държавна агенция „Архиви“.

На 18 май 1910 г. в Приморската градина е поставен основният камък на паметника на Христо Ботев, а година по-късно е издигнат и тържествено открит самият монумент.

Третият документ е черно-бяла снимка от откриването на паметника на Христо Ботев на 27 юли 1911 г. От осемте мъже, застанали от двете страни на паметника, са идентифицирани Максим Иванов, Коста Бойчев, Иван Гюлемезов, инж. Несторов, инж. Георги Бърнев и д-р Аршинков.