Роден през 1887 г. в Копривщица, той израства в семейство, белязано от ранна загуба. Смъртта на бащата оставя дълбок отпечатък в душата му и сякаш предопределя онзи особен вътрешен свят, в който болката не крещи, а мълчи. По-късно именно това мълчание ще се превърне в най-силния глас на неговата поезия.
Дебелянов е част от поколението на символистите, но остава различен – по-близък, по-човешки, по-земен. В стиховете му няма студена отвлеченост, а топлина и ранимост. Темата за дома – като убежище и последна утеха – преминава през цялото му творчество.
През 1912 г. този копнеж по родното и по изгубената близост, любовта към майка му, ражда едно от най-съкровените стихотворения в българската литература – „Да се завърнеш в бащината къща“:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни…
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни…
В тези редове сякаш се събира целият му свят – умората от живота, нуждата от прошка и жаждата за покой.
Житейските несгоди не го подминават. Принуден да води скромен живот, той работи като чиновник, включително и като докладчик във Върховната сметна палата – работа, от която постоянно бяга, защото не съответства на неговата чувствителност и вътрешен свят.
През 1916 г., по време на Първата световна война, Димчо Дебелянов заминава на фронта. В онези последни дни, сякаш предусетил съдбата си, той не спира да пише. Освен „Сиротна песен“, създава и „Един убит“ – творби, в които войната не е героична, а дълбоко човешка и трагична.
СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
Съдбата на тези две стихотворения е почти толкова драматична, колкото и животът на техния автор. На 2 октомври 1916 г., на левия бряг на река Струма, между Серес и Демир Хисар, като командир на рота Дебелянов загива в сражение с англо-френски части. Свидетели разказват как в разгара на боя той внезапно вдига ръце, изпуска оръжието си и се свлича на земята, опитвайки се напразно да разкопчае дрехата си, притиснал раната си.
На следващия ден поетът е погребан в двора на църквата „Благовещение“ в Демир Хисар.
Историята обаче не свършва дотук. Четири години по-късно, при почистване на военния шинел на поручик Тома Томов, в маншета са открити две малки листчета със стихове. Тогава офицерът си спомня, че в утрото преди последната битка Дебелянов му ги е поверил с молбата, ако загине, да бъдат предадени на Димитър Подвързачов.
Тази почти забравена история излиза наяве десетилетия по-късно, едва през 2010 г., когато е разказана от наследници и изследователи на литературното му дело.
Днес, повече от век по-късно, поезията на Димчо Дебелянов остава удивително жива. В нея има онази „светла тъга“, която не тежи, а утешава. Тя не ни отдалечава, а ни връща – към корена, към спомена, към самите нас.
И може би именно затова продължаваме да се връщаме към него – както към бащина къща. Тихо. Със сведена глава. И с надеждата, че там някъде още ни чака светлина.











Новини - теми








Снимка на ловуващ рис спечели наградата на публиката в конкурса „Фотограф на дивата природа на годината“
Светла тъга и тихо завръщане: 139 години от рождението на Димчо Дебелянов
Художникът Искрен Илиев – ISI се завърна във Варна с мултимедийния проект „Отвъд рамката“
Ограничават достъпа до улица край Римските терми заради срутена подпорна стена
„Великденска плетеница“ събира над 700 фолклорни изпълнители във Варна в събота
Наградите „Оскар“ се местят извън Холивуд
Във Варна представиха премиерата на „Деца на света“ на Стефан Цанев навръх Международния ден на театъра
Рекордна продажба: Картина на Златю Бояджиев купена за 280 000 евро
Предлагат двойно поскъпване на билетите за варненските музеи
Приеха поскъпването на музейни билети във Варна
Драматичният театър във Варна обявява 20% намаление на билетите по повод Световния ден на театъра
„Пътуване отвъд безкрайността“ представя нова изложба на Боян Янев във Варна
27 март – Международен ден на театъра
Пролетен фестивал на куклите се открива във Варна на Цветница
Световни оркестри и звезди идват във Варна за 100-годишнината на „Варненско лято“






RSS Новини