Монументалната картина „Две сватби“ на Златю Бояджиев беше продадена за 280 хил. евро на Пролетния аукцион на Artmark в София – резултат, който изведе творбата сред най-значимите пазарни събития за българското изкуство тази пролет. Лотът беше акцент в търга на 26 март, след като предварителната оценка на аукционната къща беше в диапазона 20 хил. – 35 хил. евро, съобщи Forbes България.

„Две сватби“ е творба от 1970 г. на Златю Бояджиев, описана от Artmark като монументално платно с размер 130 x 220 см, масло върху платно. Именно тя открива Пролетния аукцион на къщата в София, като още преди търга беше посочена като водещия лот в селекцията.

Продажната цена от 280 хил. евро се откроява особено силно на фона на първоначалната оценка. Това означава, че пазарът е оценил произведението многократно над предварително обявения диапазон – ясен сигнал както за рядкостта на самата картина, така и за устойчивия интерес към най-силните имена в българското модерно изкуство.

В описанията около търга се подчертава, че произведението не е било виждано на пазара повече от 50 години и че мащабната композиция е сред най-значимите български произведения, появявали се на арт пазара през последните години.

Причината „Две сватби“ да се открои толкова силно на пазара не е само името на Златю Бояджиев, а мястото на самата творба в късния му период. Картината е от 1970 г. и принадлежи към голямоформатните маслени произведения, които художникът създава след инсулта от 1951 г. – време, в което изгражда едни от най-разпознаваемите си и внушителни живописни светове. Именно тогава Бояджиев започва да работи в мащабни, многофигурни композиции, изпълнени с наситен колорит, неспирно движение и изключително внимание към детайла, в които българският провинциален живот е не просто наблюдаван, а почти митологизиран.

„Две сватби“ е сред върховите примери за този тип живопис. Платното разгръща зимна сцена от Смолян, изградена на няколко пояса – на преден план се движи главното сватбено шествие с магарета, гости, дарове и булката, чиято носия е придържана от момите; в средата са площадът, множеството и битовите сцени; а над тях се издигат заснежените родопски хълмове и минарето, което придава на композицията допълнителна вертикална ос и символна тежест. Втора, по-малка сватбена процесия се вижда в горната централна част на платното, запътена към църквата, така че празникът не е единичен епизод, а пулсиращ мотив, който организира целия живописен свят.

Силата на картината е и в множеството малки сцени, разпръснати из цялото платно – овчари, които прибират стадата си, деца със шейни, хора, играещи хоро, фигура, която бие камбаната. Те превръщат творбата в нещо повече от жанрова сцена. Това е наситен, шумен и почти епичен образ на народния живот, в който Бояджиев събира движение, ритуал, празничност и памет. В центъра на тази вселена стои и голямото разлистено дърво – почти като символична ос на композицията – над което се издига минарето с фигура с протегнати към небето ръце. Така зимният Смолян е представен не документално, а като обобщен, художествено преосмислен образ на българския живот.

Колекционерската стойност на „Две сватби“ се усилва и от факта, че това не е единственият вариант на сюжета, но именно тази версия има своя особена тежест. Съществуват още две сродни композиции – една в къща-музей „Златю Бояджиев“ в Пловдив и една в българското посолство в Париж. Версията, продадена на търга, е подписана и датирана долу вдясно „Златю Бояджиев, 1970“, а композиционно е сред най-отворените и богати на периферни действия.

Допълнителна тежест дава и произходът на картината. Тя е свързана с британския учен и меценат проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас, който се сприятелява със Златю Бояджиев по време на свое гостуване в България през 1970 г. Първоначално творбата е купена за колекцията на Salford University, а по-късно преминава в личната колекция на самия Орвил-Томас. Именно тази комбинация – силен късен период, музейна по значение композиция, рядка поява на пазара и ясен международен произход – обяснява защо „Две сватби“ излезе далеч отвъд рамката на обикновен аукционен резултат и се превърна в едно от най-значимите пазарни събития за българското изкуство тази година.