Културната реакция срещу Израел заради войната в Газа се засили през последните седмици. Испанският премиер призова страната да бъде изключена от международни спортни събития, белгийски фестивал отмени участието на израелски диригент, а редица държави поискаха Израел да бъде отстранен и от водещото музикално състезание.
Европа е разделена по въпроса дали културните забрани за израелски артисти и спортисти са легитимни санкции. Част от правителствата на ЕС ги разглеждат като пропорционален отговор на войната в Газа, докато други, заедно с израелски представители и еврейски организации, предупреждават, че подобни действия рискуват да преминат в антисемитизъм.
Въпреки че следващата Евровизия е насрочена за май във Виена, „неполитическият“ конкурс – организиран от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), обединяващ 113 обществени медии от 56 държави, отново е засенчен от спорове около участието на Израел.
„Разбираме опасенията и дълбоко вкоренените възгледи относно продължаващия конфликт в Близкия изток“, заяви директорът на Евровизия Мартин Грийн, подчертавайки, че организацията „все още се консултира“ с членовете си за начина, по който да управлява геополитическото напрежение.
Експертът по Евровизия Пол Джордан („Д-р Евровизия“) определи ситуацията като безпрецедентна. „За първи път група държави заявяват, че няма да участват заради друга страна. Това е може би най-сериозното предизвикателство в историята на конкурса“, предупреди той.
Във вторник Испания стана поредната страна, която заплаши с бойкот. Управителният съвет на националния оператор RTVE гласува страната да се оттегли от състезанието, ако Израел бъде допуснат. Ходът съвпадна с публикуван доклад на комисия на ООН, в който се твърди, че Израел извършва геноцид в Газа.
Испания е сред петте най-големи финансови донори на EBU – статут, който гарантира директно участие на финала на Евровизия. Ако страната се оттегли, това ще е първият случай, в който пропуска финала от дебюта си през 1961 г.
Министърът на културата и спорта на Израел Мики Зохар определи заплахите за бойкот като „срамна и лицемерна стъпка, която противоречи на ценностите на конкурса“.
Ирландия, Словения и Нидерландия вече обявиха, че може да се оттеглят, а Исландия също сигнализира за подобен ход. Според тях израелските бомбардировки в Газа, ограниченията върху свободата на пресата и нападенията срещу журналисти са несъвместими с духа на конкурса.
Според данни на здравното министерство в Газа, ръководено от Хамас, над 64 000 палестинци са загинали при израелските атаки. Числата се считат за като цяло достоверни от независими експерти. Израелските действия са в отговор на нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г., когато бяха убити около 1200 души и 250 души бяха взети за заложници.
Нидерландската телевизия AVROTROS също изрази опасения, че израелското правителство е използвало конкурса „като политически инструмент“, след като страната оглави зрителския вот през 2025 г., което породи съмнения за манипулации.
Членовете на EBU имат срок до средата на декември да потвърдят участието си в Евровизия 2026. Темата ще бъде обсъдена и на общото събрание на организацията в Женева през декември.
Някои оператори, сред които германската ARD и британският обществен оператор, подкрепят позицията конкурсът да остане аполитичен.
Въпреки това прецедент вече съществува – през 2022 г. Русия беше изключена от Евровизия след началото на войната в Украйна.
„Красотата на Евровизия е, че е приобщаващо пространство. Би било голям срам, ако се превърне в политически футбол“, предупреди Пол Джордан.