Монографията е едно цялостно проучване на създаването и манифактурното производство на огнестрелно оръжие в Османската империя. Изследването разглежда произхода, създаването и производството на българските кремъчни пушки през XVII – XIX в., както и появата на най-големия оръжеен център за коване на цеви в Османската империя – Сливенския.
Производството на уникалната Сливенска бойлия, сливенските и габровските дълги и къси шишанета, дългите кремъчни нарезни цеви и пушките шишанета за цариградския арсенал създават самобитен и колоритен акцент, обогатявайки гамата на балканското кремъчно оръжие. Сливенските и габровските тюфекчии са произвели за периода 1780 – 1829 г. над 400 000 броя цеви за кремъчни пушки и над 150 000 завършени кремъчни пушки.
Авторите са изследвали експозициите и фондовете на повече от 40 български музея, както и множество частни етнографски сбирки и колекции.
Изданието е в обем от 152 цветни страници със 192 илюстрации и 7 таблици и би представлявало интерес както за специализираната читателска аудитория, така и за любителската.
Входът за събитието е свободен.