Откриване на изложбата на 30.07.2025 /сряда/ от 18.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon.
Цветята са обичани от Елена герои и отново те влизат в конкретни роли и ни разказват историята за чудото на раждането, за крехкостта на човешката природа, за създаването на желания и тяхната трансформация в мечти, когато постигането им не е така лесно. Такъв е сюжетът на “Небето на другите“. Така „Сън за щастие“ води до „Хиляда желания и една мечта“. Така розовото от „Невинността“ на божурите ни подсказва за посланията на „Децата на ангелите“. Така жълтите цветя на „Маргарита“ от „Майсторът и маргарита“ ни водят към „Първата любов“, „Любовта е..“ и „Обича“, а цветята от „Вкусната разходка“ политат „по вятъра“, за да съберат в силата на едно цяло в „Роклята ми от цветя“, точно както в стиховете на Джон Ленън. Изпълнени майсторски със средствата на класическата техника живопис, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с феерично количество настроение и усмивки, произведенията на Елена Стоева грабват вниманието на зрителя с дълбочината на изображението и с почти обемната физическа осезаемост на предметите. Картините й, независимо дали са семпли или екстравагантно пищни по викториански начин, винаги блестят с благородството на класиката и разкриват възвишен дух, сензитивност, разчитаща на хармонията и красотата в природата като основен източник на енергия.
„Ходенето по водата“ символизира нещо невъзможно, чудо или върховна проява на вяра и духовна сила. Истинската мечта е тази, която сякаш не може да се сбъдне, тази, която преодолява логиката, гравитацията, ограниченията на реалността. В този смисъл „Мечтата“ е онова духовно състояние, в което човек излиза извън телесното, преодолява страха, съмнението, материята, за да опознае силата и дълбочината на вярата в собствените си възможности. Има нещо дълбоко човешко в стремежа да стъпиш там, където не можеш, да вървиш по повърхност, която не може да те понесе. Мечтата – ходенето по водата – е символ на тази вечна борба между тежестта на реалността и силата на желанията. Да ходиш по вода значи да си постигнал онова, което всички около теб смятат за невъзможно. Това е състояние на вътрешна лекота, която ти позволява да се носиш над бурите на живота, точно както летят цветята на Елена. Мечтата не е просто блян – тя е стремеж да се надмогне земното, да се пробие невидимата стена на ограниченията. Но пътят към нея не е спокоен. Често мечтите ни карат да се борим със съмнения, с гравитацията на чуждите мнения, с болката от провалите. Ходенето по водата изисква да приемеш риска да потънеш. Изисква смелостта да стъпиш напред, дори когато под краката ти няма нищо сигурно. Така мечтата става не бягство от реалността, а път през нея – път, който се създава от всяка крачка. Мечтите водят човешкия прогрес и еволюция и ако никой не беше мечтал да ходи по водата, щяхме ли днес да летим в небето? Щяхме ли да откриваме нови светове, да създаваме изкуства, да лекуваме, да преодоляваме? Мечтата не е наивност – тя е извор на движение, на вдъхновение. Тя не винаги се сбъдва така, както сме си я представяли, но в стремежа към нея се променяме и се извисяваме. Дори когато паднем, вече сме направили крачка отвъд границата на възможното. Най-хубавото нещо при сбъдването на мечтите е да имаме с кого да ги споделим.
Според Елена Стоева: „Всеки човек е отделна вселена – съвкупност от представи, стремежи, желания и мечти. Светът, в който живеем съдържа всичките тези вселени, които го правят такъв, какъвто е. Представи си!...“
Експозицията е на разположение на ценителите от 30-ти юли до 20-ти август 2025 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.