Проектът за автомагистрала „Черно море“ ще бъде разширен с участъци от Варна към Дуранкулак и от Бургас до границата с Турция при Малко Търново. Така трасето ще обхване цялото българско Черноморие и ще достигне обща дължина около 274 км.

Към момента е предвиден само участъкът между Варна и Бургас, който е с дължина 116 км. Той е на етап екологични процедури и избор на трасе. Предстои трите участъка да бъдат обединени в един общ проект, за чието изграждане ще се търси концесионер. Това обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.

Проектирането на около 1300 км магистрали, скоростни трасета и четирилентови пътища, изграждането на близо 26 км обходни пътища, както и планирането и строителството на 40 ключови ВиК обекта са сред приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в проекта на бюджета за 2027 г. Сред предвидените обходни трасета са околовръстните пътища на София и Пловдив.

Стратегията за реализация на инфраструктурните обекти беше представена от министър Иван Шишков и заместник-министър Павлета Пеловска.

„В България липсва проектиране на магистрали. Следващата година трябва да започнем да проектираме тези 1300 км пътища, за да постигнем нормална свързаност в страната и да живеем нормално като европейци в тази държава“, посочи той. Другият изключително важен фокус в управлението са 40 обекта за проектиране и строителство във ВиК отрасъла. „Видяхме, че на много места има проблеми с питейната вода и водоснабдяването“, посочи арх. Шишков.

Сред приоритетните обекти е проектирането на 152 км от магистралата „Русе – Маказа“. В момента се строи единствено участъкът от Русе до Бяла, както и обходът на града. „Първият лот от това трасе започна да се строи сега, в рамките на нашия кабинет“, напомни министърът и допълни, че няма проект за частта до Маказа. През следващата година се очаква да бъде одобрен подробният устройствен план за отсечката от Бяла до Велико Търново с дължина 58 км, а за останалите 94 км до АМ „Марица“ и границата с Гърция предстои да бъде издадено задание за идеен проект, ПУП и ОВОС. Процедурата трябва да завърши до една година, след което ще се търси концесионер, тъй като със сигурност ще има интерес за международен коридор с три страни от Шенген.

Скоростният път Монтана - София с тунел под Петрохан е другият стратегически обект. В момента е на етап процедура по ОВОС и избор на трасе. Дължината му ще е около 100 км. „Изключително важен скоростен път, защото ще свърже Видин със София и Кулата и ще е най-пряката връзка. Заложен е за 2027 г., като нашата амбиция е да го завършим до етап отчуждаване на имоти и подробен устройствен план, за да търсим концесионери и там“, обясни арх. Шишков.

Работи се и по АМ „Рила“ с дължина около 107 км, а очакванията са в рамките на 2027–2028 г. да бъде завършена като проекти. Участъкът от Дупница към Гюешево, с дължина 60 км, също се проектира, като в началото на годината се очаква да има ПУП.

Скоростният път Враца – Монтана също е сред приоритетите на МРРБ за следващата година. Министър Шишков напомни, че и за този лот липсва проект, а без такъв няма как да се построи. „Тук попада и обходният път на Враца от 15 км, по който за три години не е правено нищо. Ще трябва да го проектираме и да го завършим. А за останалите 29 км между двата града ще търсим възможност в следващия програмен период да бъде включена и да бъде инвестиран с европейско финансиране“, обясни той.

„Автомагистрала "Струма", която се строи вече повече от 10 години, всяко лято се превръща в кошмар за българските граждани, защото няма проекти, също ще се работи следващата година“, каза регионалният министър. И обяви, че амбицията е да се направи и довърши проектирането в частта между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел за Банско, което е около 28 км. Министърът обърна внимание и на участъка от около 2 км преди граничния пункт с Гърция. „На всички, които са пътували до Гърция, им прави впечатление, че магистралата завършва странно – в нищото, но така е проектирана, така е построена. Там точно преди пункта има обекти, които са незаконно строителство. Кое е по-важно – четири незаконни обекта или магистрала през ГКПП „Кулата“. Ние вече сме в Шенген, но това явно няма значение, защото се оказва, че павилионите са по-важни“, заяви Шишков. Според него това е показателно за отношението на бившите управляващи към строителството у нас. И напомни, че преди 3 години е започнал процедура за разширяване на трасето с предложение границата да се преминава с петлентов път. „Когато дойдох в МРРБ, видях проект с 4 ленти, само за да запазим 4 павилиона. Затова ще го направим такова, каквото трябва да бъде, и то в рамките на тази година – с изработване на разширен идеен проект с пълни инженерно-геоложки проучвания и проект на ПУП за разширение на трасето“, каза министър Шишков. Според него за този участък може да се търси европейско финансиране, защото е част от европейски транспортен коридор.